Защо НЕ трябва да учим децата да сдържат гнева и негативните емоции

Мария
Написана от Мария март 26, 2018 23:34

Защо НЕ трябва да учим децата да сдържат гнева и негативните емоции

Акценти:

  • Невроза - автоагресия
  • Обвинения - психика
  • Емоции - негативни

Свързани:

Емоциите на човека са неизменна част от личността и психиката.

Това по какъв начин се изживяват оказват директно влияние върху поведението и настроението.

Смята се, че проявлението на негативните чувства – невинаги е уместно и правилно, особено ако до нас има други хора.

Това е причината човек да свиква да притиска яростта в себе си, гнева, разочарованието, досадата, обидата и възмущението.

Децата невинаги успяват да приглушат негативните чувства, защото не притежават достатъчна мярка за осъзнатост и чувство за вътрешен контрол.

Когато детето изпитва силни отрицателни чувства, то може да крещи, да плаче, да тропа с крака, да хвърля и чупи.

По данни на социологическите проучвания сред най-неприятните звуци за човека на първо място са детските крясъци и плач.

Възможно е поради тази причина много остро да осъжда от родителите и от околните.

Но ако накараме детето незабавно да прекрати истерията, това означава да проявим неуважение към неговите чувства.

Силните вълнения имат причина и по някакъв начин трябва да излязат навън.

Защо не трябва да учим децата да сдържат гнева си?

Как да ги научим да се ядосват правилно?

Децата е полезно да се ядосват

Да изпитваш негативни чувства, това е нормално, как да се радваш, да се смееш и да се чувстваш щастлив.

Защо родителите учат децата си да сдържат гняв или ярост?

• Това изглежда непривлекателно в очите на другите хора;
• Родителите се плашат от детската агресия или ярост и не знаят какво да правят;
• Смята се, че този, който се ядосва е лош, невъзпитан, невъздържан;

Какво се случва с децата?

Постоянното сдържане на чувствата води до това промяна на поведението на детето, и в неговата психика настъпват следните процеси:

• Детето вътрешно се обвинява, че се е ядосало или крещяло, от което в него се формира чувство за вина и като последствие мнение – „аз съм лош”;
• Децата свикват да сдържат силните негативни чувства и от това могат да изпитват постоянно мускулно напрежение;

Често започват да се проявяват и на физическо ниво – постоянно „сдържащите се деца има неестествена стойка, техните рамене са приповдигнати към главата”.

Ръцете им са свити в юмруци, трудно се отпускат във всяка една ситуация.

• Потиснатият гняв, крясък, плач води до агресия, насочена към себе си;

Когато децата си скубят косите, чоплят си раните, щипят се, драскат си с нокти кожата на ръцете.

• У детето може да се формира невроза – нарушава се поведението, съня, растежът се забавя, появяват се потръпвания на очите, главата и на раменете;

Изразяването на ярост и проявлението на агресия намаляват напрежението, помагат за справяне с тревожни мисли, водят до спокойствие.

Родителите – огледало на детските чувства

Родителите могат да научат децата да разбират и приемат това, което се случва с тях.

Когато детето се ядосва, крещи, плаче, в истерия е от гняв и обида, трябва:

Да бъдем вътрешно спокойни, силни и невъзмутими;
• Да бъде на неговото ниво, да не надвисваме над него;
• Да го вземем на ръце или да го прегърнем, да установим контакт с очите;

По никакъв начин не трябва да опитваме насилствено да прекратим гневния изблик, напротив – изпускането на парата е от голяма полза за развитието на детската психика.

Защо НЕ трябва да учим децата да сдържат гнева и негативните емоции
Оценете публикацията

Мария
Написана от Мария март 26, 2018 23:34
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Съжаляваме, все още няма публикувани коментари, но ти може да си първият, който ще направи това!

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Твоя email няма да бъде публикуван.
Задължителните полета са маркиран с *

Най-четени публикации

Торбалан - Онлайн магазин за забавни щампи