Нежността ни позволява да излезем извън собствените си граници, да преодолеем изначалното, екзистенциално усещане за самота.

В това е нейната огромна сила и слабост.

Когато мъже говорят за жени, темата за нежността възниква много рядко.

И като цяло тази дума рядко звучи в психологическото пространство, макар и това да е едно от пълните и ярки преживявания, които можем да изпитваме към друг човек.

Нежността е праг на любовта и едновременно много важна част от нея.

Това е желание да прегърнеш, способност да усещаш дишането и биенето на сърцето на близкия човек.

Да погледнеш в очите директно и съвсем да не отлагаш с този дълъг контакт на погледите.

Това е топло кадифено чувство на тиха радост, сгряващо гърдите.

Защо мъжете изпитват трудност да проявяват нежност?

Нежността е препъни камък за повечето мъже.

Това чувство се отхвърля от тях, защото е невъзможно без уязвимост.

Мъжът в своята традиционна роля е каменна стена, стабилен като стълб, който няма време за подобни глупости.

Нежността, в която се опитваш да останеш твърд, се превръща в покровителско отношение. Именно в това превръщат мъжете и нежността.

Но в своята нежност не можеш да бъдеш твърда опора и подкрепа, тъй като това е мека възглавница под главата, а не твърда настилка на пода.

Мястото на отричаната и отблъсквана нежност към жените се запълва от сексуалната възбуда, въжделение като единствено силно преживяване, насочено към жената.

Но ако в нежността другия се преживява като значим субект, то при възбудата има обективизация. Превръщане на другия в значим обект, вещ.

Пламналата страст към почти непозната жена я превръща в обект, мъжът пожелава да я овладее, и в съзнанието му на жадуващ тя слабо се отличава от вещ.

При много мъже нежността и въжделението се раздвояват.

И към една жена те изпитват нежност, а към друга – силно и агресивно привличане, към която няма никакви чувства.

Зрялото, формирано еротично чувство обединява нежност и страст в единен поток.

Раздвояването на този поток в едно от крайните му проявления води до комплекса на мадоната-блудница, когато едни жени са за любов, а други за секс.

Съединяването на възбудата и нежността водят до това, че от възбуда към нежност преминава в активност, а от нежност към възбуда – грижа за партньора, което формира любов.

Нежността към жената, ако бъде оставена свободно да се развива, започва да се съпровожда от еротично чувство.

Ако не се потиска, може да премине във възбуда, основана на преживяванията за интимност и близост.

Това е много по-мощно чувство от въжделението към жената, към която мъжът не изпитва нежност.

„Харесва ми да общувам с нея, но нямам почти никакво сексуално желание…““А какво желание имаш тогава?“ – „Искам внимателно да я прегърна…“ – „А какво изпитваш, когато искаш да я прегърнеш?“ „Някакво много топло чувство… Тя е толкова уязвима и излъчва топлота… Много странно, когато си спомня за това, у мен възниква желание…“

Ако нежността се възприема като чувство, недостойно за истински мъж, тогава възниква срам.

Нежността е основана привързаност и ако привързаността плаши и се свързва със загуба на свобода, то реакцията може да бъде смътно безпокойство, страх.

Как мъжете проявяват нежност един към друг?

Това е съвсем друга история.

Нежността на мъжете няма сексуална окраска, но е доста по-ограничена, отколкото нежността към жените.