Ново изследване на Адам Андерсън, професор от Колежа на Корнелския университет по екология на човека, обяснява защо очите са огледало на душата.

Хората интерпретират емоциите на другите, анализирайки изражението на техните очи.

Според неотдавнашен експеримент широко отворените очи са свързани с преживявания като страх и трепет.

А притворените очи изразяват отвращение и подозрителност.

Присвиването на очите концентрира зрението, блокира светлината и дава възможност да се обърне специално внимание на предмет или обект.

Докато отворените очи разширяват полезрението.

Изследването се основава на труда на Андерсън за универсалните адаптивни реакции към измененията на околната среда.

Двата научни труда са потвърждение на теорията на Чарлз Дарвин за еволюцията на емоциите, която предполага, че израженията на лицето са повече сетивна функция,а не социална комуникация.

Новото изследване изучава по-детайлно теориите на Дарвин: защо погледът е такъв какъвто е, и как помага на човек да възприема света?

Как мимиките помагат при броенето на нашите най-съкровени емоции и намерения?

Андерсън и неговият колега, професор по психология от Университета на Колорадо, създали модели на 6 изражения на лицето: тъга, отвращение, гняв, радост, страх и удивление.

Използвали снимки на лице от база с отворен достъп.

На участниците в изследването били показани лица, демонстриращи едно от 6-те изражения и една от 50 думи, описващи определено психическо състояние.

Например, думите безразличие, любопитство, скука и т.н.

Участниците трябвало да преценят доколко изражението на очите на лицата, които им показали съответствало на избраната дума.

Всеки от тях преминал 600 изпитания.

След това учените анализирали как препятствията за психическите състояния са свързани с конкретни черти на лицето.

За критерий се използвали откритост на очите, разстояние до веждите, наклон и извивки на веждите, бръчки около носа, в челната област и под очите.

Изследването показало, че откритостта на очите е най-тясно свързана с нашата способност да определяме психическото състояние на други хора въз основа на тяхното изражение на очите.

Присвиването на очите отразявало психическите състояния, свързани с усилена визуална дискриминация като подозрение и неодобрение.

Откритият поглед пък бил свързан с визуална чувствителност и любопитство.

Освен това, учените провели още редица изследвания, за да сравнят колко добре участниците успявали да определят емоциите чрез другите части на лицето, например, носа или устата.

Резултатите показали, че очите най-достъпно демонстрират различни емоции.

Това изследване е следваща стъпка в теорията на Дарвин и показва как изражението на очите се използва като начин за демонстрация на сложни психически състояния.

Очите като зрителен орган са се развивали повече от 500 милиона години и са уникален инструмент за невербално общуване.

Друг интересен момент, който се подразбира от скорошния експеримент, е трудното прикриване на текущото емоционално състояние на човека.

Както и да се чувстваме, макар и да желаем да се прикрием пред околните, очите издават.

Но погледът издава най-вече отрицателните емоции – гняв, раздразнение.

И колкото и да опитваме да се покажем като благоразположени, почти винаги околните безпогрешно ще разбират раздразнението.

Още повече, че човешката психика е така устроена, че най-голямо впечатление правят негативните емоции, скритите проявления на които се запечатват трайно в съзнанието на тези около нас.

Докато с положителните емоции не е така, а и малко са тези, които биха се престрували на разгневени и раздразнени, когато всъщност са щастливи и доволни.