Навярно сте срещали хора, които по всякакъв повод се дразнят със саркастични тиради или лукаво коментират всеки чужд провал. Те са способни да разрушат самооценката ви с една дума. Какво се крие зад такова поведение?

Наричат го шамар от разстояние или вряща вода в ледена тенджера. Макар и всеки от нас някога да е ставал или негова жертва, или негов източник, този сложен комплекс от негативни емоционални реакции е сравнително слабо проучен.

Презрението не влиза в списъка на 6-те основни емоции – да припомним, че това са гняв, удивление, отвращение, тъга и страх. Макар и някои психолози все още да спорят на тази тема.

Тъй като презрението както и всички базови емоции, притежават уникална, разпознаваема мимика. Лесно се разпознава, дори и ако думите не съдържат никакъв негатив – повдигане на погледа нагоре, цинично присмиване, наставнически тон на гласа…

Но възможно ли е презрението действително да не е емоция, а личностна черта на характера?

Психологът Робърт Шрайбер и нейните колеги от Калифорнийския университет в свое неотдавнашно изследване настояват, че склонността околните да не отговарят на нечий висок стандарт, може да не бъде временен афект.

Тоест хората с такъв сложен модел на поведение осъждат, осмиват и унижават другите редовно и най-вероятно ще правят това цял живот.

Презрителното отношение към хората е верен спътник на тъмната триада – нарцисизъм, психопатия и особено макиавелизъм – манипулативното поведение.

И това не е изненадващо, тъй като използването на нисшите същества за собствените интереси съвсем не е сложно.
Презрението има 2 страни.

Макар и презрителните хора да са неприятни при общуване, високомерни и изобщо не са тактични, същевременно им се струва, че околните са несправедливи към тях и ги подценяват.

Семейният психолог Джон Готман твърди, че презрението от страна на единия от партньорите е първият признак, че бракът пропада в пропаст, и има колосален отрицателен ефект върху отношенията.

И дори твърди, че двойките, в които сарказмът и насмешките са нещо обикновено, най-често страдат от инфекциозни заболявания.

Най-често подобно токсично отношение транслира жената, а не мъжа. Невробиологът от Университета на Тексас в Далас Марион Андервуд смята, че жените най-често са склонни да изразяват презрение, отколкото жените.

На тях им е лесно да обсипват околните със студен душ от мълчание или язвителни навици, отколкото да изразяват агресия в открита форма. И тази тиха война в крайна сметка се оказва по-опасна от откритите гневни изблици.

Хората, нетърпими към околните, притежават ниска самооценка и себе си постоянно виждат недостатъци.

Какво се крие зад презрението?

Съвременните изследователите не могат да различат единствената причина, която води до формирането на презрителност към околните.

Но те намират тясна връзка между склонността да гледаш на хората отгоре надолу и ниската самооценка. Обикновено, хората, които проявяват нетърпимост към околните, и в себе си виждат постоянни недостатъци.

Робърт Шрайбер предполага, че презрителните и недоверчивите възрастни в детството не са могли да разчитат на помощта и подкрепата на родителите и често са се чувствали нещастни и никому ненужни.

Тоест презрението е защитна реакция на травмираща ситуация. Така че изтощаващият яд на човека по-скоро изисква съжаление, и по-скоро не трябва да вземаме сериозно, когато някой се опитва да ни гледа отгоре.