Нашето подсъзнание използва хитри трикове, за да ни помогне да избегнем всякаква критика и оценки отвън, дори най-конструктивните.

Как да не попадаме в този капан?

Хората имаме една любопитна особеност.

Всички се стремим към определени постижения.

Желаем да бягаме и плуваме по-бързо, да бъдем по-креативни, да печелим повече награди и повече пари.

Но ето го и интересното.

Ако вие поискате да помогнете на човек да реализира своя потенциал, предлагайки конструктивната си критика, помислете си не 2, а 3 пъти, преди да го направите.

Повечето хора няма да поискат да ви чуят.

Отчасти вината е на нашето уязвимо его.

Всички ние искаме да отговаряме на собствените ни очаквания, и критиката, дори само перспективата за нейното получаване, може да се оцени като заплаха за самочувствието ни.

Десетилетия психологическа теория и изследвания показват, че хората използваме безброй хитри начини за запазване на позитивното отношение към собствената ни личност.

Избираме да не се съобразяваме с чуждата критика, макар и да е най-конструктивната на света. 

Това е причината не само да не се радваме т.нар. обратна връзка, но и инстинктивно да се опитаме да се защитим от нея.

Подобни рефлекторни реакции ни помагат да запазим добро мнение за себе си.

Но, колкото и да е парадоксално, това наше поведение пренасочва вниманието към комплексите, недостъците в характера и необективността ни.

Щастливо неведение

За да се научим на изкуството на избягването, отклоняване на обратната връзка, трябва да овладеем техниките на избирателното внимание и самозалъгването.

Много хора, например, се радват на комплименти и наивно се стремят да получават отзиви само от тези, които се отнасят добре с тях, и само в случаите, когато са уверени в своето превъзходство.

Но може би простата техника на избягване, това е да не чуваш никакви забележки и коментари изобщо.

Психологическите изследвания показват какви са причините за това нездраво желание да стоим в неведение.

В рамките на едно от проведените изследвания студенти гледали документален филм за сериозно заболяване под название „дефицит на ТАА“.

Всъщност подобно заболяване не съществува, и филмът бил просто измислица, но този факт не бил разкрит на студентите.

Вместо това били попитани дали са съгласни да си направят изследване с цел установяване нивата риска за това заболяване.

На половината от студентите било казано, че ако при тях се установи дефицит на ТАА, за лечение ще е необходим 2-седмичен прием на таблетки.

И на диагностичната процедура се съгласили 52% от студентите участници.

На втората половина от студентите било съобщено, че лечението предполага пожизнен прием на таблетки и на диагностичното изследване се съгласили само 21% от тях.

Тези заключения свидетелстват за съществуването на обща тенденция, която се потвърждава и от редица други изследвания както в сферата на здравеопазването, така и в други направления.

Тенденцията е хората особено силно да се съпротивляват на отзивите и на всяка обективна информация за себе си.

Когато повярват, че след като я научат, ще им се наложи да правят нещо трудно или неприятно.

Проблемът не е в мен, а в теб…

Възможно е неведението да е полезно, но не можем да игнорираме критичните забележки и да ги избягваме.

В много случаи ни се налага да търсим други начини за защита от ударите по самолюбието.