Пролетта е за време за любов.

Смята се, че по това време на годината всичко живо се възражда и се размножава.

Наистина напролет дърветата цъфтят и се разлистват, и това е период за размножаване на птиците, които обитават нашите географски ширини.

Да, и ние възприемаме пролетта като ново начало след студената зима, обещание за горещо лято, почивка и прочие радости.

И тогава вълната от еуфория под топлото пролетно слънце ни говори: „Хормоните бушуват в кръвта ни“.

Но толкова ли сме зависими от пролетното слънце и от аромата на пресни листа?

Какво се случва в ендокринната система през различните годишни времена?

Хормони и сезони

Хормоните са вещества, които се образуват от организма, за да го управляват.

И благодарение на тях, както и всичко живо, човек се подчинява на ритми, характерни за планетата на която живеем.

Най-известният хормон, концентрацията на който е свързана не само с циклите ден и нощ, но и със сезоните е мелатонинът.

Колкото по-кратко грее слънцето, толкова повече от този хормон образува нашия организъм, и толкова по-голяма е вероятността от развитие на сезонна депресия.

Но смяната на сезоните влияе и на други хормони.

През зимата се повишават нивата на хормона лептин – хормон на мастната тъкан, който участва в енергийния метаболизъм.

Лептинът се образува от мастните клетки, при норма потиска апетита и участва в регулацията на телесната маса.

Колкото в по-малки количества е, толкова по-висок е рискът от затлъстяване.

Концентрацията на хормона се понижава в кръвта при гладуване и подбужда човек да търси храна.

През есента и зимата процесите на липидния обмен се активизират и затова са необходими по-големи количества от този хормон.

А концентрацията на хормона адипонектин през лятото се увеличава, а през зимата спада.

Този хормон участва в окислението и разграждането на мазнините и така предотвратява затлъстяване.

Освен това потиска възпалителните процеси и намалява риска от образуване на атеросклеротични изменения по стените на кръвоносните съдове.

Има и други хормони, концентрацията на които през лятото нараства.

Това са инсулин, пептид С и алдостерон.

Пролетни и есенни максимуми се наблюдават също и при кортизола – хормонът на стреса.

На пролетно-летните колебания на продължителността на деня реагира и щитовидната жлеза.

Максимални нива на трийодтиронин се наблюдават през декември и в началото на пролетта, а на тироксин – през лятото.

Игри на половите хормони

Не са изразени толкова силно, колкото хормоналните изменения, свързани с храненето и с трупането на запаси.

Две са основните групи хормони, свързани с размножаването на човека, нивото в кръвта на които зависи от продължителността на слънчевото греене:

• Първата група са хормоните максимална концентрация на които се наблюдава при минимална продължителност на деня, тоест през декември и в периода на нарастване – март.

В тази група влизат пролактин, прогестерон, а също и гонадотропните хормони – фоликулостимулиращ и лутенизиращ.

• Втората група са половите хормони, максималната концентрация на които се наблюдава в период на най-голяма продължителност на деня – юни.

Това са тестостерон и естрадиол.

Именно поради тази причина през лятото е максималната сексуална активност на хората от северното полукълбо.

И наистина според статистиката, най-много са бременностите в края на лятото и началото на есента.

Максималната раждаемост в Европа от много векове се пада на края на зимата – март.