Трудно е да се повярва, но някои видове рак изчезват по удивителен начин.

Повече от 1000 тематични изследвания документално потвърждават случаи на спонтанен регрес на тумори.

Защо се случва това и могат ли лекарите да използват механизмът на самоизлекуване, за да помогнат на други пациенти?

Най-ранният регистриран случай на спонтанна регресия на рака е от края на 13-ти век.

След прекарана тежка бактериална инфекция саркомът на костите на Перегрин Лазиосис внезапно изчезва.

В края на 19-ти век Уилям Коли забелязал, че треската може да доведе до регресия на тумора.

Разработва и бактериална ваксина – ваксина на Коли, която показва успех в намаляването на туморите на много пациенти.

Туморите спонтанно изчезвали без каквото и да е целенасочено лечение.

Обикновено, това се случвало след прекарана вирусна, бактериална, гъбична и дори протозойна инфекция.

Възможно ли е това да означава, че обикновена стимулация на имунитета е достатъчна, за да се предизвика регрес на заболяването?

Не всичко е толкова просто

През последните 70 години се е съобщавало за регрес на различни типове рак – меланом, бъбречно-клетъчен, невробластоми и някои левкози.

Но досега учените не познават механизмите, които предизвикват това явление.

Такива случаи е трудно да се открият и много от тях най-вероятно не са описани от научни списания.

Една от възможните причини за спонтанна регресия е, че тялото предизвиква имунен отговор против специфични антигени, разположени на повърхността на туморните клетки.

Тази хипотеза се подкрепя от наблюденията.

В някои новообразувания на кожата се съдържа голям брой имунни клетки вътре в тумора.

Друга интересен случай е спонтанната регресия на рака на бъбреците, която се развила, след част от тумора бил отстранен хирургично.

Вероятно локалният имунен отговор след операцията се оказва достатъчен, за да спре ръста на останалата част от тумора.

Както е известно, туморите са разнообразни.

Това касае тяхната генетика, и поведение, което може да предизвика прогресиране при едни и спонтанна регресия при други.

Туморите от един и същ тип, например, рак на млечната жлеза, могат да мутират по различни начини.

Това може да повлияе на скоростта на растеж на тумора, вероятността от образуване на метастази или реакцията на лечението.

Твърде е вероятно генетични мутации също да са отговорни за спонтанното оздравяване.

Ракът при децата подсказва

Невробластомът при децата разкрива как генетичните изменения могат да повлияят на спонтанния регрес на рака.

В Англия ежегодно с тази диагноза се сблъскват около 100 деца, но заболяването прогресира много по-различно в зависимост от възрастта на детето.

Туморите при децата до 18 месеца е възможно да изчезнат без никакво лечение – тип 1, а след 18-месечна възраст вече има нужда от интензивно лечение и преживяемостта е само 40-50%.

Изследванията показват, че невробластомите тип 1 генетично се отличават от туморите тип 2.

Обикновено имат голямо количество от рецептора TrKa, който предизвиква самоунищожението на раковите клетки.

Невробластомите тип 2 имат друг рецептор, който ги прави изключително агресивни.

Не трябва да се изключват и епигенетичните изменения, които не влияят на последователността на клетъчната ДНК, но променят активността на различни белтъци.

Така клетки с една и съща последователност на ДНК, но с различни краища е възможно да се държат напълно различно и да предизвикват саморазрушение на някои тумори.