Продължавате да контролирате всяка стъпка на вашето дете, въпреки че то вече е достатъчно самостоятелно? Това означава, че тази статия е точно за вас.

Съществуват опасения, че без контрол децата ще тръгнат по лош път.

Родителите толкова се боят от това, че и за секунда не желаят да ги оставят да бъдат самостоятелни.

Убедени са, че техните ограничения са жизнено необходими и затова са готови да ги отстояват.

Идеята, че възпитанието е равно на контрол, толкова дълбоко са се вкоренили в съзнанието ни, че не желаем да чуваме нищо друго.

Нека разберем защо контролът често носи повече вреда, отколкото полза, и какво ще се случи, ако предоставим на децата си повече свобода.

Защо излишният контрол е нещо лошо?

Какво правят твърде големите родителски ограничения със способността на детето само да взима решения?

За съжаление, ги разрушават.

Вместо да се вслушва към собствените си потребности и да действа съгласно тях, детето попада в зависимост от чуждото решение.

Контролът кара децата да действат необосновано спрямо тяхната гледна точка.

Детето, което редовно бива лишавано от правото да взема собствени решения, стига до извода, че няма право на нищо.

И се оказва в ролята на постоянно подчинен.

Има и други случаи, когато се научава да се бунтува.

А какво човек контролира на първо място? Това са храната и съня.

Разбира се, родителите могат да се опитат да принудят или да накажат детето за непослушание, но истинско влияние те не могат да му окажат.

Не можем да принудим някого да яде или да спи против волята му, и децата знаят това.

Много родители изпитват трудности не защото децата са неразумни или непослушни сами по себе си, а защото се съпротивляват на прекомерния натиск.

Защо НЕ трябва да даваме на детето свобода само за един ден?

Психолозите казват, че децата, които не са подложени на прекомерен натиск, постъпват правилно. Но много родители не са съгласни с това.

Защото са се опитали да се откажат от контрола за един ден или дори за една седмица, и това не е проработило.

Но и това може да не проработи.

Детето, което цял живот се е намирало под постоянен контрол, не може внезапно да започне да взима смело решения за живота си.

Просто не знае как да реагира на своите потребности и какво да прави с тях, тъй като никога не е имало възможност да го прави.

Оттам и безотговорното поведение.

Освен това, то може просто да не повярва, че са му предоставили свобода, и да се постарае да изпробва всичко забранено, доколкото това е възможно.

Детето, което е опитало, свободата за един ден или само в определени области, не си представя как наистина изглежда свободното детство.

За да изградим отношенията си с децата отново, трябва да се научим да се уважаваме един друг.

Трябва да свалим контрола веднъж за винаги и да преживеем периода на адаптация на детето.

Когато децата не са обременени с очакванията и изискванията на другите хора, те наистина стават сами себе си.

И още… искат да учат

Не мислете, че свободните деца не са способни да учат.

Точно обратното, те имат големи възможности и голямо желание да се развиват.