Струва ли си да се пристъпи към преразглеждане на размера на времето, което посвещаваме на работа?
Ами ако постоянно уикендът е не 2, а 3 или дори 4 дни? Какво ще се случи, ако през по-голямата част от седмицата се отдадем на дейности, различни от работа?

Това звучи малко като утопия, но всъщност не е, защото по-малко часове работа не е осъществима идея на практика.
Действително ли, ако се премине към 3 или 4-дневен уикенд хората ще започнат да харчат по-малко и ще изпаднат в икономически затруднения.

Според защитниците на работна етика пътят към постигането на здраве и щастие се крие в увеличаването на работните часове, а не в тяхното намаляване. Според тях работата ни прави по-здрави и по-щастливи.

И все пак идеята да се работи по-малко, е не само невъзможна, но е и основа за по-добър стандарт на живот. Това е знак, че приемаме доминиращото влияние на работата в живота ни.

Високата цена на повечето работа

Все по-голям брой проучвания показват колко е висока човешката цена на удълженото работно време. Едно от неблагоприятните последствия е влошено физическо и психическо здраве.

Дългите часове, прекарани в работа могат да увеличат риска от развитие на инсулт, исхемична болест на сърцето и развитие на диабет тип 2.

Когато работим повече време, ние отнемане от времето, което отделяме на семейството и приятелите. И още повече – губим способността си да правим неща, които правят живота ни ценен и си заслужава да се живее.

Животът ни често до голяма степен се идентифицира с работата, която вършим, защото ни остава прекалено малко време и енергия, за да потърсим алтернативни начини как да прекарваме времето си – в краткосрочен план.

А в дългосрочен способностите ни да реализираме нашите таланти и потенциал биват орязани от работата, която вършим.
Работата не ни освобождава, напротив затруднява житейската ни реализация.

Всичко това говори за крещящата необходимост да се работи по-малко. Господстващата работна етика трябва да бъде оспорена и да се насърчат алтернативните начини на прекарване на времето, които са съсредоточени върху по-малко работа.

И, ако това намаляване на времето, прекарано в работа, бъде фокусирано върху премахването на нискоквалифицирания труд, тогава може би по-добре ще осъзнаем какви са вътрешните ползи от самото извършване на тази дейност.

Когато работим по-малко, не само ще работим по-добре, но и ще се радваме повече на живота.

Пречки пред по-кратката продължителност на работната седмица

Технологичният напредък, който е постоянен, от миналия век бута производителността на труда постоянно нагоре. Но не всички успехи, постигнати с нея, водят до по-малко работни часове.

Получените печалби от ненамаленото работно време се използват за увеличаване на възвръщаемостта на собствениците на капитала, и понякога със задържане нивото на заплащане на работниците.

Консуматорската идеология всъщност стимулира по-голямата продължителност на работната седмица, защото работниците са постоянно убеждавани, че трябва да си купят най-новата прищявка или пък да бъдат в крак с модата на останалите.

Може би това е една от причините предсказанието на Кейнс, че всички ние ще работим по 15 часа седмично през 21-ви век, така и не са се сбъднали все още.

Глупави работни места

Живеем в общество, в което се създава работа, която няма обществено значение. Причината за това е да останат работници.