Всяко десетилетие от живота ни носи нови опасения и тревоги. Но в настоящия век на „смесване на възрастите“ можем да се чувстваме стари – или млади, в зависимост от убежденията и обстоятелствата.
Не само за уверените в себе си невротици е характерно да се държат толкова много за младостта. Притесненията по повод възрастта се подхранват от самото общество с неговите убеждения за егоизъм, индивидуализъм и прагматизъм. В масовото съзнание старостта се асоциира с безполезност и загуба на жизнени функции. Именно затова е толкова страшно да престанем да бъдем харесвани от околните, да загубим ефективност. А това означава и мястото си в обществото, да бъдем прокудени от пазара на труда, тоест символично да бъдем осъдени на затриване още приживе.
И макар младостта да не може да се върне, неволно се опитваме да изглеждаме колкото се може по-млади. Ако не да се харесаме на себе си, то най-малкото по-дълго да останем привлекателни за другите, да предизвикаме интерес у тях.
Новите социални правила
Днес субективното усещане за старост ни застига на възраст от 68 години. Истината е, че невинаги можем да го обясним. През изминалите векове критериите за определяне на възрастовите групи са били обективни: способност да работят или воюват за мъжете, раждане на деца – за жените.
Нищо подобно във века на смесване на възрастите няма. Детството все по-рано и рано преминава в тийнейджърска възраст. Латентната фаза на развитието, когато импулсите все още спят, преди е продължавала от 7 до 11-12 години, сега често се заместват от преждевременен предпубертет. Около 30 получаваме може би най-добрата възраст. От гледна точка на работодателя, 45 – вече не е привлекателна възраст. По-младите служители ни демонстрират ограниченията и ни тласкат към изхода. Всъщност няма никакво време да си вземем въздух. Едва сме натрупали опит, практически знания, когато вече ни се предлага да помислим за пенсия.
Благодарение на прогреса на медицината средната продължителност на живота в много европейски държави вече надминава 80 години и за двата пола. Това е причината социално да остаряваме много по-рано, а биологически – доста по-късно. Разминаването между реално и символично поражда сложна психологическа колизия. Страхът от старостта започва да ни тревожи по-рано, отколкото тяло започва да усеща старческите изменения. И този страх често е по-лош от самата старост.
Но не всичко е толкова еднозначно. Днес вече се говори за трета възраст – времето между излизане и пенсия и навлизане в документната старост на 75 години. Само преди 50 години е било невъзможно да си представим 70-80-годишен студент или негови връстници, които да обикалят света. Социалният живот е не само работа. И социалната активност на тези, които са навлезли в третата възраст, поразява и не може да не зарадва.
Равносметките
Средно на 30 години жените започват остро да усещат, че биологическият часовник започва да тиктака и е време за семейство и за деца. 40-те години често се превръщат в криза на средната възраст. Мъжете и жените си правят равносметки, размишляват за приятните решения, за това какво следва да се прави, за да се доближат набелязаните цели, мъчително да се търси смисъл.
Страхът от смъртта съвсем не оглавява списъка с тревога. Когато виждат как се свива хоризонтът с възможности се страхуваме, че няма да се реализираме във втората половина на живота.