Правилните и понякога доста цинични размишления на психолога Бенджамин Харди за това колко е важно понякога да не се отказваме пред трудностите и да се движим към своята цел.

Според психологическите изследвания, предусещането на каквото и да е събитие винаги носи повече емоции, отколкото самото събитие. Говори се, че очакването на празника е много по-приятно от самия празник.

Страхът да помолите началника за повишение или за добавка към заплатата може да сковава ръцете и краката ви дълго време. Но когато все пак наберете сили да зададете интересуващия ви въпрос, то дори и не забелязвате колко бързо минава всичко.

Желанието да получите нещо или да достигнете поставената цел може да се разрасне до наистина впечатляващи мащаби и дори да ви направи малко обсебващи.

Но скоро, след като се сдобиете с желаното, ще загубите тази обсебване и ще насочите вниманието си към нещо ново.
Купуваме си нови неща и ставаме по-щастливи. Но само за известно време.

Новите неща първоначално ни привличат, а след това свикваме с тях.

Любопитното е , че нашият разум може да ни внуши, че само мисълта за притежаване на една вещ ще носи много повече удоволствие, отколкото самата вещ. Затова често излиза така, че просто се наслаждаваме на самата идея, като не я въплъщаваме в реалността.

Едно от основните препятствия по пътя към успеха е самата представа за възможен успех.
Приятно е да се мечтае. Да споделяш с околните своите планове.

Приятно е да си поставяш дългосрочни цели и да си измисляш пътища за реализация. Приятно е просто да гледаш себе си в огледалото и да осъзнаваш, че няма нищо невъзможно.

На повечето хора им стигат и тези въздушни замъци. Самият процес на мечтаене е толкова приятен, че започва да ни пречи да превръщаме идеите в реалност.

След като многократно и в най-малки подробности разиграваме момента на предполагаемия триумф в собствената си глава, вече не ни се иска толкова да се реализира всъщност.

Просто губим интерес да действаме, защото сами сме се излъгали и сме повярвали в това, че вече сме го достигнали.

Когато започнем да предприемаме различни стъпки в посока към целта, непременно се сблъскваме с различен род препятствия. За да не е толкова болезнено компенсираме дискомфорта с различни кратки удоволствия.

Американският писател Робърт Грийн смята, че подобен род неприятно усещане е много полезно и просто трябва да се научим да го обичаме.

Как да се избавим от рутината?

Предприемачът и писател Джеси Ицлер споделя любопитен личен пример в една от своите книги. Ицлер усещал, че постепенно затъва в рутината и не бил против да преживее нещо разтърсващо.

Затова решил да се самопокани при своя приятел морски пехотинец, и това довело до неочаквани резултати.

Това бил много ценен урок за предприемача, който нарекъл – правилото на 40%, често хората се предават твърде рано само защото се чувстват изтощени емоционално и физически.

Всъщност това се случва в този момент, когато всъщност сме изчерпали само 40% от наличните в запас сили. Когато преодолеем себе си и се напрегнем над тези 40%, това излизаме отвъд границите на комфорта.

Научете се да достигате до края и да постигате целите без значение колко време ще отнеме