Кога беше последния път, когато направихте нещо, от което ви е страх? Не особено скоро, нали? Всъщност някога правили ли сте го?

„Защо изобщо да си причинявам нещо подобно?“, „Защо да искам да ми е зле и да ме е страх?“ – това са най-често срещаните отговори, които се дават при задаването на този въпрос.

Ключът към това да сте щастливи е да ви е страх. Защото затова. И сега ще обясним как точно протичат нещата.

Тук не става въпрос да се хвърлите под гумите на някоя профучаваща около вас кола или пък да решите да пробвате да летите от 13-тия етаж на блока. Не, тук става въпрос за самото ви ежедневие.

Хората се сблъскваме с проблеми от всякакво естество всеки ден. И всички те ни причиняват дискомфорт, всички те ни карат да се чувстваме зле, подтиснати, несигурни.

Те ни правят раздразнителни, недоверчиви и груби. Груби към останалите, а така и към себе си. Но да се върнем към темата.

Всеки си има даден страх – анорексиците ги е страх, че ще станат дебели и грозни, ако хапнат повече от една ябълка на ден, учениците ги е страх, че ще ги изпитат ако влязат в часа и т.н и т.н.

Но това се основава на логиката ни, нали? От малки сме научени, че ако ядем много ще станем дебели и имаме живото доказателство за това, че в часа се изпитва и имаме живото доказателство за това.

Да, тези неща са така, но има ли смисъл да се плашим от тях. Защото страхът ги предизвиква.

Страхът е онова гадно чувство, което свива стомаха ти и те подтиска до крайна степен. Страхът да кажеш каквото мислиш, защото очакваш наказание.

Страхът да направиш нещо, което искаш, защото се опасяваш от това, което може, подчертаваме – може, да се случи. Защото знаеш, че се е случвало на други.

Но замисляш ли се на колко други хора не се е случвало? И колко други хора рискуват с абсолютно същото нещо и нищо не им се случва?

Защото те не се страхуват от това. Така не те го привличат. А за да спреш да се страхуваш от нещо, трябва да направиш това нещо докрай.

И ще видиш, че няма нищо страшно. Че нищо няма да се случи. И ще можеш да продължиш да рискуваш с него и да го правиш, и правиш, без да те е страх.

„Единственият начин да излезеш от тунела е да минеш през него“ – една изключително известна мисъл, и то неслучайно. Няма как да заобиколите проблема и да спрете да изпитвате страх от него или да си го решите.

Невъзможно е, не се и опитвайте. Просто се запитайте кое толкова непоправимо може да се случи, ако рискувате? А какво ще стане, ако се получат нещата? За да превъзмогнете страха си към нещо, трябва да започнете да правите това нещо.

И чрез практика, чрез време, постоянство и практика ще видите, че нищо лошо не се случва. Важното е да не се отказвате.
Правете нещата, от които ви е страх..за да спре да ви е страх!