Защо ТРЯБВА да учим децата да изразяват чувствата си

Мария
Написана от Мария август 10, 2018 12:11

Защо ТРЯБВА да учим децата да изразяват чувствата си

Важността на чувствата – както на възрастните, така и на децата, е невъзможно да се надценят.

С всеки от тях човек трябва да има добър контакт. Много често хорските проблеми има своята първопричина неизразени или неосъзнати чувства.

Без да разбираме какво всъщност с него се случва, човек сякаш блуждае в мъгла, греши, приема лъжата за истина, прави не това, което иска, отказва се от потребностите, вреди на себе си.

Психологическата практика показва, че така хора са свикнали да действат още от детството. Именно родителите ги учат от ранна възраст да крият сълзите си, да не се радват много, да не се ядосват, защото това не е красиво, да бъдат любезни, когато в душата им всъщност е друго.

Освен това, възрастните често познават своя вътрешен свят или не разбират какво се случва в тях. Гледайки родителите си, детето взема пример и също както и те, се учат да не обръщат внимание на душевните вълнения, преживявания и тревоги.

Защо е важно да учим детето да изразява своите чувства? Как правилно да го направим? Какво може да се случи с него, ако всички негови емоции бъдат скрити, изменени, отхвърлени?

1.„Спри незабавно!” или от какво се боят родителите

Много родители изискват от своите деца да спрат да плачат, да се боят, да се ядосват. От гледна точка на обществото, тези чувства не са приятни, одобрявани, приемливи. Автоматично, околните са склонни да осъждат негативните емоции.

„Несдържан”, „Гневен”, „Сприхав” – може да се чуе за човек, който не умее да контролира емоциите си.

Тяхното въздържание вътре в себе си наистина струва много като енергия. Защо така се случва? Защото най-вероятно, когато човекът е бил дете, твърде често се е налагало да демонстрира на околните не това, което всъщност е изпитвал.

„Как смееш да се ядосваш на майки си?”, „Длъжен си да уважаваш възрастните”, „Не смей да крещи на баща си”, „Как не те е срам да показваш сълзите си, ти не си мъж”, „Много си грозна, когато се ядосваш”, „Момичетата не трябва да капризничат”.

Колкото повече такива фрази получава детето, толкова по-силно свиква до това, че неговите отрицателни чувства са нещо неправилно, срамно, забранено.

Осъзнавайки това, то престава да ги демонстрира, за да получи похвали и знак на одобрение от родителите. Поради тази причина човек свиква на лъжата, да се убеждава, че не е страшно.

Затова ако детето от малко бъде учено, че всичко, което изпитва е лошо, неправилно, срамно, много скоро ще повярва в това, и ще порасне с множество личностни комплекси.

Защо децата се чувстват отхвърлени?

Съвсем не е задължително да изоставим детето, за да се почувства то самотно. Достатъчно е да отричаме всичко, каквото изпитва, да му забраняваме да изразява емоции, с поведението си да му демонстрираме, че такова объркано, тревожно и раздразнено, то става ненужно и неудобно.

Всички чувства на децата – положителни и отрицателни, това е част от детската личност. Затова когато родителите забраняват на децата да изразяват емоции, така те се отричат не само от негативните детски проявления, но и от самите тях.

В този момент то се чувства наистина изоставено, недолюбвано и отхвърлено.

Как да подкрепяме детето?

За родителите няма да представлява трудност да се радват и да се веселят заедно с децата, да споделят удивлението и възторга си. Но преживяването на болка, тъга и капризи, не се харесва на всеки родители, макар и в това да няма нищо страшно.

Защо ТРЯБВА да учим децата да изразяват чувствата си
4 (80%) 1 глас[а]

Мария
Написана от Мария август 10, 2018 12:11
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Съжаляваме, все още няма публикувани коментари, но ти може да си първият, който ще направи това!

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Твоя email няма да бъде публикуван.
Задължителните полета са маркиран с *

Торбалан - Онлайн магазин за забавни щампи