Насладата от свободата и тъгата – балансът между тези 2 полюса, самотната жена намира множество оправдания да не живее с мъж.

Какво всъщност стои зад нейните доводи?

Анализ на феномена и разкриване на някои от сериозните причини.

Да бъдеш сам е тежко.

На пръв поглед, можеш да живееш така както ти се иска, да не се съобразяваш с никого, да се реализираш професионално.

Но повечето жени са много уязвими – нуждаят се от любов.

Да и общественото мнение възприема липсата на партньор като нещо различно от социалния стандарт.

Самотната жена трудно се прибира вечер в празния апартамент. Но и трудно се отказва от свободата.

„Изпитвам двойствени чувства - признава 35-годишната Таня, управител в голяма международна компания.

На работа, сякаш летя, но прибера ли се, ме наляга депресия.

Харесвам работата си, гордея се със самостоятелността.

Но понякога си мисля – бих се отказала от всичко само за да имам семейство, дете.

След това отново идва утрото, сядам зад волана, отивам в офиса и си казвам: Искаш да се превърнеш в слугиня и детегледачка? Да не си се побъркала?“

1. Страх от близост

Жените се тормозят с опитите да обяснят причината за поражението в личния живот.

Но е достатъчно е да чуем техните разсъждения за мъжете, да проследим логиката на поведение, за да си направим извод – в основата на техните действия е страха.

Страх е ключова дума. И едните страхове се налагат над другите.

Така зад страха от това, че няма да срещнеш никого, често се крие страхът от самата среща.

Зад желанието за начало на съвместен живот – очакването за предателство. Жената е предубедена, че ще бъде излъгана и предпочита да не се обвързва.

Именно това е причината много жени да избират временните връзки – сега ще поживеем заедно, но утре може да се появи нещо по-интересно.

2. Послания на семейството

„Не познавам нито един пример за наистина щастливо семейство“ – това често може да се чуе от самотни жени.

За много от тях е трудно да си представят, че отношенията между мъжа и жената могат да бъдат леки и хармонични, а любовта пълна с емоции и щастлива.

Този поглед до голяма степен зависи от модела на съюз на родителите.

Дали жената иска нещо различно или се опитва да подражава.

Идеализират ли те брака на родителите или предизвиква горчивина, която искат да забравят.

Основен остава опитът на майката – дали е била тя щастлива.

Именно през този опит се ражда образът на семейството.

3. Стремеж към идеала

Попитайте самотна жена какво тя смята за най-важно във взаимоотношенията с мъж.

Почти със сигурност ще чуете, че нейният потенциален партньор трябва да бъде грижлив, разбиращ, верен, винаги готов да подаде ръка.

С други думи, става въпрос само за нейните изисквания.

Мъжът се възприема като играчка.

Самотната жена е като тийнейджър, който се стреми да потребява, да получава удоволствие.

А за възрастните хора винаги е по-интересно да дават.

С инфантилния модел на отношения е свързано и максималисткото убеждение за брака.

Съвместният живот трябва да бъде щастлив и безоблачен, а ако това не е така, то по-добре да останем сами.

Когато жената престане да се държи като малко момиченце, тогава получава шанс да създаде стабилна връзка с мъж.