Защо всички родители желаят идеални деца

Мария
Написана от Мария август 5, 2016 00:38

Защо всички родители желаят идеални деца

Всъщност всички наши възпитателно-образователни действия преследват една голяма цел – да направят детето идеално. Или пък почти идеално. За да се учи по-добре, винаги да слуша, бързо да подрежда стаята си, за да подготвя само домашните, да си намира правилните приятели и изобщо да бъде добро. Но винаги ли това е добро?

Развиващите игри от самото раждане, четене на правилна литература, водене по многобройни кръжоци и репетиториуми, музикално училище и шахматен клуб, а още и 2 езика.

Всички тези занимания родителите обясняват с желанието да осигурят на детето щастие и добър живот. Като порасне, ще каже благодаря. Но често зад действията на родителите стоят съвсем други мотиви.

Какво постигаме всъщност?

Да живеем с идеалното дете е много удобно. С него можете спокойно да ходите на гости, на кафе, да отидете на пътешествие с влак или на самолет. То не се лигави, не капризничи, не се уморява и не иска по никое време да ходи до тоалетна.

Идеалното дете не боледува, тоест не пречи на майка и на татко да работят, а ако се е разболее остава спокойно с детегледачката – без истерии и нервни изблици.

Освен това идеалното дете показва на околните, че има най-добрите, грамотни и мъдри родители. И в това се крие проблема. Нима детето е длъжно да доказва на света, че вие сте добра майка.

Във всички очаквания го няма най-важното, и това е самото дете. Само стремежът на родителите нещо и на някого да доказват и красиво да изглеждат в очите на околните.

Случай от практиката

Когато детето било на 9 месеца, родителите му го водили на развиващите занятия по системата Монтесори. Избрали най-добрият клуб в града, и като цяло майката била доволна.

И тя наблюдавала много интересното поведение на другите родители, които с всички сили се стремили да накарат децата си да слушат приказки, докато на тях им се искало да опознаят всичко в другата стая и да въртят, да тропат, да натискат тези предмети, които били там.

Майката и педагогът с всички сили се опитвали да върнат детето в колектива. Когато успявали всички въздъхвали – „Колко е добър, седи и слуша приказка“.

Тоест до преди това не е било добро, защо ли? Затова пък и детето добро, и майката се успокоила, че на нея всичко ѝ е наред. И трябва да се разбере, че за самото дете е по-важно и интересно да върти и да докосва предмети. В такава ранна възраст за никаква дисциплина и колективизъм не може и дума да става.

Защо се случва така?

Този проблем се корени в нашето собствено детство. Към собствените си деца родителите се отнасят както към тях са се отнасяли и техните родители, дори ако това отношение не им е харесвало.

Тази програма за възпитание на децата се записва несъзнателно и се възприема като нещо обичайно. Може да се промени, наистина, но ще трябват много усилия, дори и помощ от психолог, но резултатът безусловно си струва усилията.

Най-важното, което могат да направят родителите, е да научат да отделят своите преживявания от децата. Това, че те се срамуват, че правят забележки, с детето няма нищо общо.

Мария
Написана от Мария август 5, 2016 00:38
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Съжаляваме, все още няма публикувани коментари, но ти може да си първият, който ще направи това!

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Твоя email няма да бъде публикуван.
Задължителните полета са маркиран с *

loading...
loading...
loading...
Торбалан - Онлайн магазин за забавни щампи