На пръв поглед изглежда изключително лесно – калориите са си калории без значение храната и ако искате да отслабнете трябва да изгаряте повече калории, отколкото консумирате или чрез повече упражнения или чрез по-малко ядене.

Но всеки който се е опитвал да отслабне по този начин знае, че не е толкова лесно и бързо. И дългосрочното поддържане на нормално тегло изглежда напълно невъзможно за повечето хора, като се има предвид незначителни брой на тези, които са успели да запазят килограмите си през годините.

Според учените проблемът е в схващането, че калориите сами по себе си са средство за отслабване. В повечето развити държави има голям проблем със затлъстяването, но досега не са били взети почти никакви мерки за обществена профилактика.

България също има доста хора с наднормено тегло, но техният брой е значително по-малък от този в САЩ 32% и Великобритания 24% от цялото население. Важно е да се отбележи, че хората не умират от затлъстяване, а от хронично метаболитно заболяване.

Сърдечно-съдовите заболявания /ССЗ/, към които се причислява и мозъчния инсулт са причина за 66-68% от случаите на смърт в България през 2013 г.

А според данните на Националния център за здравна информация около 2-2.5 млн. българи страдат от тази група заболявания. Сега учените се надяват да изолират съставки в храните, които ги превръщат в нарушители на метаболизма с надеждата, че случаите на ССЗ значително ще намалеят.

В анализа на проучване публикувано в списание „Public Health Nutrition“ се посочва, че при съобразяване на броя на консумираните калории с храната се игнорират съвсем реални отрицателни метаболитни въздействия на някои съставки като простите въглехидрати в популярните храни като белия хляб и не толкова известната в България италианска паста.

Освен това се пренебрегва неблагоприятното въздействие върху тялото на храните с добавена захар, а те са доста консумирани в България, тъй като са на изключително ниски цени.

В анализа на горепосоченото проучване се отбелязва също, че бързо усвоимите въглехидрати /БУВ/, които се съдържат главно в следните храни – захар, високо фруктозен сироп от царевица /масово се влага в храните в САЩ, но в България се използва повече бяла кристална захар в различните производства/, картофи, бял ориз, зърнени култури и всичко, което е произведено от бяло брашно, са основната причина за покачването на теглото.

БУВ предизвикват рязко покачване на кръвната захар, а това стимулира освобождаването на големи количества инсулин от панкреаса.

Последва рязко понижение на кръвната захар, което предизвиква силен глад за още въглехидрати.

Така се достига до неблагоприятното за тялото свръхпотребление, което натоварва цялата храносмилателна система и качеството на храносмилателните процеси рязко се влошава.

Ако свръхпотреблението не бъде овладяно, в дългосрочен план се блокира освобождаването на хормона лептин, чиято функция е да ни кара да се чувстваме сити.

Когато се фокусираме върху приемът на калории е възможно да си създадем предубеждения към множество здравословни храни, особено към тези с високо съдържание на мазнини.

Последните в храната са по-калорични от въглехидратите и белтъчините, а нискокалоричните храни често са и с ниско съдържание на мазнини.

Това кара хората да заменят здравословна храна като ядките с по-нискокалорични като нискомаслен печен картофен чипс, който не е с толкова висока хранителна стойност.

Резултатите от проведено по-рано през тази година проучване показаха, че участниците, които били нисковъглехидратна и високомазнинна диета отслабвали със средно 4 кг. повече от тези, които били само на нискомазнинна.