Изследване на ензимната активност - един от най-важните етапи в диагностиката на инфаркт на миокарда
Полезно

В резултат на многобройни изследвания, посветени на лабораторна диагностика на инфаркт на миокарда като основни маркери на засягане на сърдечния мускул се открояват няколко ензима – аспартатаминотрансфераза /АСТ/, лактатдехидрогеназа /ЛДХ/, креатинфосфокиназа /КФК/.

След клиничните изпитвания започват широко да се използват в лабораторната практика за диагностика на инфаркт на миокарда, за мониторинг на болните в процеса на лечение и оценки на прогнозата.

Тези ензими в достатъчно количество се откриват в кардиомиоцитите, и също както и други вещества, излизат в кръвта при некроза на сърдечната тъкан. Методите са разработени, за да се определи активността на тези ензими в кръвния поток.

Повишената активност на тези ензими в кръвния серум свидетелства за увреждане на сърдечния мускул и за разрушаване на кардиомиоцитите.

Всеки от тези ензими, отделно, при увеличаване на активността си в кръвния серум, е показател за увреждане на сърдечния мускул. Но тяхното едновременно използване помага за по-точно установяване на диагнозата и за даване на прогноза на протичането на инфаркта.

Общата активност на креатинфосфокиназа /тест – обща кретинкиназа/ при остър инфаркт на миокарда започва да нараства след около 4 часа. Пик на нейната активност се регистрира след 12-24 часа.

След 72-96 часа, тоест след 3-4 денонощия, при нормален изход се наблюдава понижаване на ензимната активност и възвръщане към изходните стойности.
Динамиката на регистрацията на увеличената активност на аспартатаминотрансфераза се отличава от тази на ръста на активността на КФК с по-бавно проявление. Увеличение на активността на АСТ се регистрира след 6-12 часа.

Пикът на увеличаване на активността на АСТ след откриване на инфаркт на миокарда настъпва след 24-36 часа и към 7-мото денонощие след събитието се възвръща към нормалните стойности.

Смята се, че ако след 3-тото денонощие от възникване активността не започне да се понижава, то това свидетелства за неблагоприятна прогноза за протичане на заболяването.

Нарастването на активността е показател за продължаване на разрушаването на кардиомиоцитите и увеличаване на зоните, засегнати от инфаркта.

Показателите на динамиката на общата активност на лактатдехидрогиназа /тест – обща лактатдехидрогеназа/ също имат свои особености в периода на развитието на инфаркта на миокарда.

Повишаването на общата активност на ЛДХ настъпва 12-24 часа и достига пик в интервал от 1-2 денонощия от регистрирането на инфаркта. Повишената активност на ЛДХ се регистрира около 10 денонощия, което значително превишава по време активността на ензимите – КФК и АСТ в периода след инфаркта.

Така сравнителната обща оценка на активността на различните ензими – КФК, АСТ, ЛДХ при динамично наблюдение позволява наред с регистрацията на ЕКГ, да се потвърди диагнозата, правилно да се провеждат лечебните мероприятия и да се прогнозира протичането на заболяването.

Но тъй като тези ензими се откриват в множество органи, а това означава, че тяхната активност може да се увеличава и при други заболявания – на черния дроб, на мускулите и др., то лекарите отново се сблъскват с проблема с органовата специфика.

За преодоляването му биохимиците разработиха нови методи за определяне на кардиоспецифичните маркери – изофементите КФК и ЛДХ, което доведе до нов етап от развитието на лабораторната диагностика на инфаркт на миокарда.

Но у нас все още тези изследвания не се назначават с цел лабораторно потвърждение на остър коронарен синдром, тъй като повечето лаборатории в България няма толкова високочувствително оборудване.

Помогни на приятел да бъде здрав!

4.52 163

Malchugani.com banner

Подобни статии

Завършил Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Специализиран по отношение на травмотологията и с интереси в областта на сексуалното здраве. Активно заинтересуван от травми предизвикани при професионалните спортове. Главен редактор на Lechenie.bg