За шизофренията, шоколадовия загар и цвета на косата отговарят гените на неандерталците.

Древните хора са избягвали кръвосмешения, а шизофрения, артрит и пристрастяването към цигарите са стигнали до нас от неандерталците, установиха наскоро специалисти по генетика.

В пещерата Виндия в Хърватска е сред най-известните убежища на неандерталците.

В нея са открити едни от най-добре запазените останки на неандерталци в света.

Според оценки на изследователи, те са живели на тази територия преди около 44000 години.

Проби от костите, открити в пещерата, са използвани в проекта за разшифроване на генома.

Проведеният от специалисти по генетика пълен генетичен анализ на останки от неандерталска разкрива повече за начина на живот на хърватските неандерталци.

И разкрива 16 неизвестни генни вариации, които съвременният човек наследява от тях

В миналото единственият висококачествен геном бил от останките на неандерталски жена, открита в Алтай.

Анализът на нейния геном показва, че нейните родители са били роднини – чичо и племенница или леля и племенник.

Неандерталката от Алтай живяла в малка група, състояла се от близки роднини, и била дете на близки роднини.

Много хора смятат, че това е типично за неандерталците явление, поясняват изследователи.

Но неандерталците от Хърватия са живели в много по-открити групи, възможно подобни на съвременните племена на ловци и събирачи.

Резултатите от новото изследване потвърждават по-ранно заключения.

Неандерталците са живели в малки изолирани групи и са кръстосали хора, дошли от Африка.

Изхождайки от съществуващите данни, учените смятали, че неандерталци и съвременни хора започват да се смесват преди около 10000 години.

Но новото изследване предполага, че това се е случило още по-рано – преди 130-145 000 години.

Изследователите се изненадали от сходството на хърватските и алтайските неандерталци

Двата индивида били разделени от хиляди километри и живели в различни хилядолетия, затова и сходството в гените изненадва толкова.

Приликата се обяснява с малкото количество неандерталци.

Колкото по-малка била популацията, толкова по-голяма бил шанса нейните представители да имат общи предци.

Това променя и оценките на обема наследена от хората неандерталска ДНК.

Ако по-рано се смятало, че нейното съдържание в генома е 1.5-2.1%, то сега изследователите се съгласяват на 1.8-2.6%.

Най-близки до неандерталците са в Източна Азия – в техния геном има до 2.3% неандерталска ДНК.

Сред наследените от неандерталци вариации на гените присъстват, свързани с:

• нивата на витамин Д;
• „лошия“ холестерол;
• нарушения на хранителното поведение;
• обем на мастни отлагания;
• ревматоиден артрит;
• шизофрения;
• реакция на антипсихоптични препарати;

Някога наследените особености помагали на хората да оцеляват извън Африка, но днес те ни правят по-уязвими към редица заболявания.

При първите хора имало по-малко кръвосмешения, отколкото при неандерталците.

Изследване на ДНК от останки на древни хора показва, че те били роднини.

Това означава, че древните хора са търсели партньори извън пределите на групата.

Още в ранния палеолит хората са разбирали колко е важно да избягват кръвосмешение.

Данните показват, че е било напълно съзнателно.

А това показва, че са имали отработена определена система.

Ако малките групи ловци и събирачи са правели секс безразборно, то щеше да има много повече доказателства за кръвосмешение, отколкото сега.

Изследователите смятат, че отговорният подход към секс е позволил на Homo Sapiens да оцелее и до днес.

Изследователите не изключват, че древните хора са имали определени правила и ритуали, свързани с обмен на мъже и жени между групите.