Какво представлява шизофренията?
Шизофрения представлява комплексно психическо заболяване, което засяга способността на засегнатия да мисли трезво, да управлява емоциите си и да се взаимодейства с други хора. Заболяването засяга всеки страдащ от него по различен начин. Характерните признаци най-често се изразяват в:
- Страдащите от това психическо разстройство понякога чуват и виждат неща, които не съществуват – халюцинации;
- Често вярват във факти и обстоятелства, които няма как да бъдат верни – налудничавост;
- Могат да си мислят, че някои хора се опитват да им навредят – параноя.
Съществуват няколко типа шизофрения. Най-често срещана е параноидната форма, която се характеризира с плашещи или ужасяващи мисли на страдащите от заболяването.
Те смятат, че някой се опитва да им навреди и чуват гласове. Някои считат това психично разстройство за еквивалентно на „раздвоението на личността“ или дисоциативно разстройство на личността, но това е съвсем различно психическо разстройство.
Животът с шизофрения изправя страдащият от това психическо заболяване пред много предизвикателства.
Това е „трудна“ болест, предизвикваща сериозни промени в болния и този на семейството му. Но болните могат да живеят пълноценен и смислен живот, ако:
- Болните имат желание да си помогнат;
- Получат професионална лекарска помощ;
- Имат подкрепата на семейството си.
Какви са симптомите при шизофрения?
Негативни симптоми – означава, че болните са „загубили“ определена страна от своята личност или от житейския си опит. Страдащите от психическото разстройство могат да:
- Не се грижат за своите неща;
- Дезинтересирани са;
- Не се грижат за себе си, като не се къпят и не се хранят редовно;
- Трудно намират думи да опишат как се чувстват;
- Ядосват се без причина на непознати хора или изразяват по друг начин негативното си отношение към тях;
Положителни симптоми:
- Халюцинации и бълнувания;
- Изпадане в състояния на нервно-психична възбуда ;
- Объркващо мислене или говорене;
Когнитивни симптоми – свързани са с начина на мислене. Те често не са видими за останалите хора, а и болния също не ги усеща. Тези симптоми могат да бъдат:
- Загуба на паметта;
- Не са в състояние да разбират фактите и обстоятелства достатъчно добре, така че не са в състояние да вземат адекватни решения;
- Срещат затруднения при опит да говорят ясно пред други хора;
Симптомите обикновено започват в пубертета или на млада възраст, но те могат да започнат и в по-напреднала възраст. Те могат да се появят внезапно или да се развиват бавно. Болният обикновено не е ясно със симптомите.
Негативните симптоми обикновено се проявяват първи. Те могат да бъдат трудно разпознати като шизофрения, защото много наподобяват симптомите на други състояния например депресия. Положителните симптоми могат да започнат дни, месеци или години след проявата на негативните симптоми.
Ранните признаци на шизофрения могат да се характеризират например с правенето на необичайни и нехарактерни неща в училище.
В това начално състояние засегнатите смятат, че другите се опитват да им навредят или личността им се променя и не искат да срещат с хора.
Тези ранни признаци не означават шизофрения. Но ако забележите, че вие и някой ваш близък ги проявява, е силно препоръчително да потърсите професионална медицинска помощ.
Лечение на шизофрения
Лечението на психическите разстройства, включително шизофренията, е важен аспект на грижата за пациентите.
Насочено е към контролиране и управление на симптомите, подобряване на качеството на живот на засегнатите лица и подпомагане на тяхната социална интеграция.
Психическите разстройства могат да представляват значителни предизвикателства както за самите пациенти, така и за техните близки, и затова е от съществено значение да се разработи ефективен и индивидуално насочен подход към тяхното лечение.
Психофармакологичният аспект на лечението с лекарствени средства е от съществено значение при управлението на симптомите на шизофренията.
Основният клас лекарства, използвани при лечението на психическите разстройства, включително шизофренията, са антипсихотиците, които имат различни подкласове и вариации. Подробно ще разгледаме някои от тях:
- Атипични антипсихотици: Тези лекарства са първият избор при лечението на шизофренията. Те включват препарати като рисперидон, оланзапин, кветиапин, арипипразол и палиперидон. Атипичните антипсихотици се предпочитат поради по-малката вероятност за сериозни екстрапирамидни симптоми (като дисконцентрация, мускулна жестокост и т.н.) и тардивна дискинезия (нервни двигателни нарушения), които често се свързват с класическите антипсихотици.
- Клозапин: Този лекарствен продукт се счита за най-ефективния антипсихотик, особено при случаи на шизофрения, които не реагират достатъчно добре на други лекарства. Въпреки това, трябва да се обърне специално внимание на потенциалните сериозни странични ефекти, включително агранулоцитозис (сериозно понижение на белите кръвни телца), които изискват редовни медицински проверки.
- Конвенционални антипсихотици: Тези лекарства, като хлорпромазин, халоперидол, перфензин и флуфеназин, също се използват при лечението на шизофренията, но често са свързани с повече странични ефекти и по-голям риск от двигателни нарушения в сравнение с атипичните антипсихотици. Те се използват, когато други опции не се оказват ефективни или не се понасят от пациентите.
Важно е да се подчертае, че лечението на шизофренията не е само прилагане на лекарства. Психотерапия, като когнитивно-поведенческа терапия или подкрепителни групи, може да бъде полезна за подпомагане на пациентите да се справят със стреса, подобряване на междуличностните им взаимодействия и улесняване на процеса на възстановяване.
Лечението на шизофренията трябва да бъде индивидуално насочено и да включва редовен медицински надзор и подкрепа от страна на специализиран здравен персонал.
Пациентите и техните семейства трябва да работят съвместно с лечителите, за да определят най-подходящия подход и да се гарантира, че лечението е ефективно и безопасно.
