Тези, които имат диабет тип 1, често казват че тяхното състояние е като втора работа, поради наблюдаването на нивата на кръвната си захар и регулирането дозите на инсулина.
Група от изследователи в САЩ твърди, че е разработила уред, който работи в реалния свят и позволява на пациентите да водят близък до нормалния живот.
Д-р Стивън Ръсел, който работи в Масачузетската болница, разказва за свой пациент:
Подобно на много тинейджъри Кристофър Херндон обича спорта. Той е запален рибар, плувец и планински велосипедист. Но управлението на диабета ограничава способността му да следва неговата страст.
Всеки път, когато той яде, тренира или е стресиран трябва да проверява нивото на кръвната си захар, за да се увери, че е инжектирано точното количество инсулин в кръвта му. Това често означава, че той не успява да участва в забавления с приятелите си.
Регулирането на захарта обикновено се извършва автоматично от панкреаса на организма, но хората с диабет тип 1 не произвеждат инсулин, хормонът, който регулира кръвната захар, така че те трябва да го инжектират.
Миналато лято обаче, Кристофър се включва в една малка група хора, които тестват „бионичния панкреас” в реалния свят. Този уред може да промени живота на много хора, страдащи от болестта.
Устройството използва смартфон, монитор, който следи непрекъснато количеството кръвна захар, и помпи за автоматично доставяне на точното количество хормони директно в кръвния поток.То имитира панкреаса, като доставя както инсулин за понижаване на кръвната захар, така и глюкагон за да я повиши.
Д-р Едуард Дамяно, Бостънския университет, който помогна за изготвянето на устройството, казва: „ Когато сте физически активни, изведнъж глюкозните нива могат да паднат драстично и така тялото ви в отговор на това секретира глюкагон. По същият начин работи и нашето устройство.”
Информацията за нивото на кръвната захар се подава на смарт- телефон „мозъка”, който взема решения на всеки пет минути и препраща информацията на помпите, чрез Bluetooth. Така помпите доставят точното количество инсулин и глюкагон.
Въпреки че отделните компоненти на устройството са били на разположение за известно време, това е първия път, в който се използват за работа с автоматизирана система, изпробвана в реалната среда.
Д-р Дамяно иска бионичния панкреас да бъде готов навреме за отиването в университет на неговия син Дейвид, който има диабет.
„Новият елемент тук е, че всичките предположения и изчисления се извършват изцяло от устройството”, обеснява д-р Дамяно, който има лична мотивация да завърши бионичния панкреас възможно най-бързо.
Неговият син Дейвид има диабет тип 1 и ще трябва да се справя сам, когато замине за университета в период от три години.
Младите хора, които започват колежа с диабет тип 1 имат големи проблеми с управлението на кръвната захар в този нов свят. Те са постоянно ангажирани с това и в същото време отговорността е изцяло в техните ръце.
„ Моята цел е да се изгради устройство, което ще разтовари болните от тази задача.”- казва д-р Дамяно.
Развиването на бионичния панкреас не се случва само в лабораториите на д-р Дамян. Д-р Аласдаир Ранкин, директор на проучванията за диабета в Обединеното кралство, е съгласен, че е вълнуващо и изработката е почти завършена.
„ Това е фантастично, че изследванията върху изкуствения панкреас продължават напред, както в Съединените щати, така и в Обединеното кралство", казва Ранкин.
