Опитът на Министерския съвет да избяга от института на извънредното положение може да доведе до погазване на Конституцията, това предупредиха днес от Висшия адвокатски съвет, тъй като със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравето, който е с 22 параграфа се предоставят редица правомощия на здравния министър.
Опитът за бягство от извънредното погазва Конституцията
Сред тях са и ограничаването на основни конституционни права, сред които правото на придвижване и на свободна стопанска инициатива. След 13 май министърът ще има правомощия, които не са в нарушение на Конституцията само при обявено извънредно положение.
Защо управляващите по всякакъв начин се опитват да сложат край на извънредното положение, а не да го удължат до 13 юли, така тези упражнения с приемане на нов закон, който образно беше наречен „за мерките след извънредното положение”, не биха били необходими.
Мерките могат да се разхлабват и затягат по всяко време, но това да става в рамките на конституционния институт на извънредното положение. Така обяви, че предстои да направи Чехия, докато всички ограничения на гражданските права не отпаднат.
Защо е необходимо да се измислят нови институти и то в Закона за здравето като „извънредна епидемична обстановка”, която по своята същност имитира извънредното положение.
Ако се приеме този законопроект, който вече бе одобрен от правната комисия с мнозинство и утре трябва да бъде гласуван в парламента, нарушаването на конституцията е повече от очевидно. С него се предоставя на практика неограничена власт на здравния министър.
Министърът със заповед да ограничава основни права – недопустимо
Разбира се, няма как да е неограничена, тъй като министърът на здравеопазването – е член на Министерския съвет и видно от случилите се събития от 13 март насам, решенията за налагане на ограничения на конституционно гарантирани граждански права винаги се обсъждат предварително в рамките на колективния орган.
Предложенията за налагането им често пъти бяха на Оперативния щаб, който макар и консултативен орган, също е колективен, и в неговите рамки също се провеждат обсъждане.
Неслучайно се разбра за противоречия между председателя и Главния държавен здравен инспектор, който е настоявал за разхлабване на мерките.
Премиерът също на един от множеството брифинги обяви, че всяка една мярка, преди да бъде обявена и да бъде издадена заповед за нейното въвеждане, се обсъжда по няколко пъти и доста продължително време.
На здравния министър просто му казват каква заповед да изготви, а както и премиерът сам се отбеляза, той носи цялата отговорност.
Да се надяваме все пак след отправените критики на утрешното заседание да проявят разум и да отхвърлят Законопроекта, внесен от Министерския съвет за допълнения на Закона за здравето, с който се предвиждат и промени в АПК, с тях се предвижда промяна на определенията за основни правни институти какъвто е общият административен акт.
Защо не се обнародват заповедите, а понякога не се и публикуват
Според някои юристи обаче заповедите на здравния министър за налагане на противоепидемичните мерки са нормативни административни актове, тоест с тях се уреждат обществени отношения, и съответно трябва да се обнародват в Държавен вестник.
Разбира се, съществува голяма неяснота дали постъпилите във Върховния административен съд над 700 жалби срещу серията от заповедите, ще бъдат уважени. За част от тях бе съобщено от ВАС, че са процесуално недопустими и съответно няма да бъдат разгледани.
Заслужава подкрепа един от параграфите в Законопроекта, приет от Правната комисия в Парламента, съгласно който производствата срещу заповедите на здравния министър приключват в срок до 2 месеца с право на обжалване и във ВАС.
До голяма степен всичко зависи от 5-членния състав на ВАС, който ще разглежда жалбите срещу заповедите на втора инстанция.
В парламента е постъпило становище по законопроекта на Закона на здравето, в което се предлага промяна на чл. 355 от НК, където са предвидени наказания за неспазване на наложена карантина, те да бъдат намалени – до 1 година лишаване от свобода и глобата да не е твърдо 5000 лева, а да е в диапазона от 2000 до 5000 лв.
Логично би било и в текста да се допълни нарушилият карантината да бъде тестван за съответната заразна болест и ако отрицателна, наказанието да бъде заменяно с обществено порицание.
