Защо някои хора се превръщат в наркомани?
Представете си, че 3 седмици наред вие 3 пъти на ден сте приемали наркотици. Може да се предположи, че в края на този период вие ще станете зависими от хероина.
Но ако днес паднете и се ударите толкова лошо, че да си счупите крака, то ще ви отведат в болница и ще ви дадат огромна доза диаморфин.
Диаморфинът това е хероин, който е с много по-добро качество от този, който се продава на улицата или по дискотеките, защото не съдържа примеси.
Такива лекарства ще ви дават дълго време. Логично би било да станете наркоман. Но това не се случва – ако баба ви се е подложила на операция за смяна на става, тя не излиза от болницата наркоманка или по-точно хероинозависима.
Убеждението за зависимостта произтича от серия експерименти, проведени в началото на 20-ти век. Трябва ви една мишка, слагате я в клетка с два съда – единият с обикновена вода, а друга пак с вода, но с добавен хероин или кокаин.
Мишката винаги предпочита водата с наркотика, и се самоубива доста бързо.
През 70-те години този експеримент бил наблюдаван от професора по психология Брюс Алекзандър, и забелязал нещо, че мишката се оставя, затворена в празна клетка, но на нея нищо друго не ѝ остава, освен да започне да пие от водата с наркотици.
Професорът направил „миши парк“ – истински рай за мишките. Там имало много сирене, цветни топки, приятели и партньори за съвкупление.
Поразителното е, че в мишия парк на мишките не ги привличала водата с наркотиците. Те почти не я пили, и никоя мишка не стигнала до предозиране.
Рискът от предозиране се понижава от 100%, когато мишките са изолирани, до 0%, когато водят щастлив и изпълнен с хубави моменти живот.
На същия принцип бил проведен и подобен експеримент с хора. Той бил наречен война във Виетнам.
Във Виетнам 20% от американските войници употребявали хероин. И ако погледнем новините от онова време, ще видим, че американската общественост била обезпокоена.
Предполагали, че след края на войната по улиците на САЩ се появят стотици хиляди наркомани.
Войниците, които приемали хероин, били оставени под наблюдение след завръщане от войната, но не били изпратени на лечение, тъй като нямали абстинентен синдром, и 95% от тях просто престанали да приемат наркотици.
Тогава професор Алекзандър предположил, че ако проблема със зависимостта е в клетката? А ако зависимостта, това е адаптация към околната среда?
Хората имат естествена потребност да си създават контакти. Но ако сте травмирани, чувствате се изолирани или погубени от живота, то вие намирате връзка с нещо, което да ви дава чувство за облекчение.
Това могат да бъдат хазартни игри, порнография, кокаин, марихуана, но вие се обединявате с нещо, защото такава е вашата природа. Основният проблем на зависимостта се състои в неспособността да поемаме отговорност за собствения си живот.
Как Португалия победи наркоманията?
През 2000-та година ситуацията с наркоманиите в Пиренейската държава е една от най-лошите в Европа – 1% от населението на страната било на хероин.
Тогава премиерът на страната и лидерът на опозицията се обединяват и заявяват, че не могат да управляват страна, в която все по-голяма част от населението става зависимо от хероина.
След това изявление е приета правителствена програма, която започва да създава работни места за наркомани и чрез която се дават микрокредити за започване на малък бизнес.
Например наркоманът е завършил механик, и програмата предлага на работодателите да го наемат и правителството да плаща половината заплата.
От началото на експеримента вече са изминали 15 години и резултатите са налице – употребата на инжекционни наркотици е спаднала на половина.
Нивото на предозиране и заболелите от ХИВ сред наркоманите рязко намалява.
Противоположността на зависимостите – това са контакти и взаимоотношения с хората.
