Колкото повече се опитвате да заспите, толкова по-будни се чувствате. Поглеждате часовника отново. Започвате да пресмятате колко време остава до сутринта.
Към първоначалните мисли се добавя още една тревога - как ще се справите с утрешния ден, ако не успеете да си починете? Това преживяване е познато на много хора, но причините за него невинаги са очевидни.
Нощните събуждания могат да бъдат свързани с естествената структура на съня, с психологическо напрежение, с ежедневните ни навици или с определени здравословни състояния. Понякога събуждането е кратко и почти незабележимо. Друг път обаче се превръща в продължителен период на безсъние.
Днес ще се опитаме да разгадаем защо се будим посред нощ и какво можем да направим, за да предотвратим това. Останете още малко в тази статия...Преди да заспите.
Психологически причини зад нощните събуждания
Понякога причината за нощното събуждане не е в неудобния матрак, шума или температурата в стаята, а в мислите и емоциите, които продължават да ни съпътстват дори след като заспим. Макар тялото да е в покой, психиката невинаги успява да се освободи от напрежението, натрупано през деня.
Една от най-честите психологически причини за нарушенията на съня е стресът. Когато преминаваме през напрегнат период, изпитваме несигурност или сме изправени пред важни решения, организмът може да остане в състояние на повишена бдителност.
Дори след като заспим, тази вътрешна готовност за реакция може да направи съня по-неустойчив и да улесни събужданията. Съществена роля играе и тревожността.
Хората, които са склонни да анализират прекомерно случващото се, да предвиждат негативни сценарии или постоянно да търсят решения на проблемите си, често изпитват затруднения с повторното заспиване. В тишината на нощта, когато липсват обичайните разсейващи фактори, тревожните мисли могат да изглеждат по-настойчиви и заплашителни.
Друг важен психологически фактор са непреработените емоции. Потиснатото раздразнение, тъгата, конфликтите или притесненията, на които не сме обърнали достатъчно внимание през деня, могат да продължат да поддържат психическо напрежение. Това не означава, че всяко нощно събуждане е резултат от скрита емоционална травма, а че емоционалното ни състояние може да влияе върху качеството и непрекъснатостта на съня.
Интересен е и механизмът на страха от самото събуждане. Когато човек няколко поредни нощи се събужда в определен час, той може несъзнателно да започне да очаква това да се повтори.
Постепенно се появява тревога още преди лягане, а всяко нощно пробуждане е последвано от мисълта: „Ето, пак се случва“. Така опасението, че няма да успеем да заспим, може да поддържа будността и да превърне случайните събуждания в повтарящ се проблем.
Не бива да се подценява и влиянието на потребността от контрол. Хората, които трудно приемат несигурността, поставят високи изисквания към себе си или се стремят постоянно да бъдат продуктивни, понякога пренасят този стремеж и върху съня.
Те започват да следят колко часа са спали, колко време им остава до сутринта и как липсата на почивка ще се отрази на следващия ден. Парадоксално, колкото повече се опитват да контролират заспиването, толкова по-трудно може да стане то.
Нощните събуждания не винаги означават, че имаме психологически проблем, но когато се повтарят в периоди на силен стрес, тревожност или емоционално изтощение, те могат да бъдат повод да обърнем внимание на психичното си благополучие.
Стрес и тревожност
Случвало ли ви се е да си легнете напълно изтощени след дълъг ден, да заспите почти веднага, но няколко часа по-късно да се събудите с усещането, че умът ви работи на пълни обороти? Изведнъж започвате да мислите за предстоящите задачи, недовършените ангажименти, финансовите притеснения или разговор, който бихте искали да проведете по различен начин.
Колкото повече се опитвате да прогоните тези мисли, толкова по-настойчиви стават те. Това е често срещано преживяване при хора, подложени на продължителен стрес или повишена тревожност.
Макар физически да сме изморени, психиката ни невинаги е готова да премине в състояние на спокойствие. Стресът е естествена реакция на организма към ситуации, които възприемаме като предизвикателство или заплаха.
В краткосрочен план той ни помага да бъдем концентрирани, бдителни и готови за действие. Когато обаче напрежението стане постоянно, същият защитен механизъм може да започне да пречи на възстановяването.
При продължителен психологически стрес нервната система може да остане в състояние на повишена възбуда, известно като хиперактивация (hyperarousal). Това означава, че дори в спокойна и безопасна обстановка мозъкът продължава да обработва информацията така, сякаш трябва да бъде подготвен за потенциален проблем.
Например човек, който преминава през труден период в работата, може да заспи лесно поради натрупаната умора, но през нощта да се събуди и почти веднага да започне да обмисля предстоящи срокове, отговорности или възможни грешки. В подобни ситуации умората и психическата възбуда съществуват едновременно.
Тялото се нуждае от почивка, но умът продължава да се държи така, сякаш има спешна задача за разрешаване. Докато стресът често е свързан с конкретни външни обстоятелства, тревожността може да продължи дори когато непосредственият проблем вече не съществува.
Характерна за тревожното мислене е склонността да се предвиждат неблагоприятни ситуации и да се търси сигурност за бъдещето. Човек може да се тревожи за здравето си, отношенията с близките, професионалното развитие или събития, върху които няма пряк контрол.


