На 6-ти август беше отбелязан Международният ден „Лекари на света за света“.
Във връзка с отбелязания празник ще ви разкажем за подвизите на лекарите на съвременността, извършени в името на спасение на човешки живот.
Малко история
На 6-ти август 1945 г. над японския град Хирошима се взривява ядрена бомба, която за един миг убива повече от 2000 души.
Жертвите на облъчването продължават да умират, докато броят им нараства до няколко десетки хиляди.
През 1980 г. във Франция от световно известната благотворителна асоциация „Лекари без граници“ се отделя родствена по дух група – „Лекари на света против ядрената заплаха“.
Именно те предлагат учредяването на ден, в който лекарите се застъпват за мир по цялата планета.
За дата бил избран денят на ядрената бомбардировка на Хирошима.
Медицината спасява животи не с цел спасените да бъдат сдъвкани и изплюти от месомелачката на военните действия, за да изгорят в ядрения ад или да станат жертви на ядрена катастрофа.
Всеки ден лекари по света се сражават с последствията от стихийни бедствия, с епидемии, смъртоносни заболявания – заради живота на Земята.
Когато се говори за лекарски подвизи най-често се споменава тяхната работа по фронтовете на Втората световна война.
Тогава дори млади девойки санитарки са спасявали живота на войници, изнасяйки ги на гръб от бойното поле, под огън и престрелки.
Но и в мирно време лекари от целия свят са извършвали и извършват самоотвержени постъпки.
1. Да достигнеш до сърцето – Вернер Форсман
В началото на 20-ти век се смятало, че всяко чуждо тяло в живо сърцето ще предизвика неговото спиране и фатален изход.
Но лекарите продължавали да работят над нови методи на лечение, сред които и възможност за проникване в сърцето с инструменти.
За да докаже възможността за катетеризация на сърцето, немският лекар Вернер Форсман изпитал предложеният метод върху собственото тяло.
Чрез надрез на лакътната вена въвежда тънък катетър в собственото си сърце.
Първият опит се оказва неуспешен, тъй като асистентът на Форсман отказва да продължи манипулацията от страх, че може да убие лекаря.
Вторият опит Форсман предприема сам – без пълна упойка и помощник той въвежда в кръвоносен съд тънката тръба на катетъра на 65 см навътре.
Сам включил рентгена и направил снимка, така потвърдил своя успех – въвеждане на катетър в живо сърце без летални последствия.
За разработка на метода Вернер Форсман бил удостоен с Нобелова награда за медицина през 1957 г., заедно с американските си колеги Ричардсън и Корнан.
2. Проверено върху себе си – Кевин Уорвик
През 21-век лекарите обикновено не си правят експерименти със себе си, но изключения все пак се срещат.
Развитието на технологиите открива нови пътища за медицината, и по-точно, в сферата на рехабилитацията на болните с ограничени възможности.
Присъединяването на електронни устройства към живата нервна система влече след себе си големи перспективи, но може да крие и сериозни рискове.
През 2002 г. Кевин Уорвик, професор от медицински университет, решава, че най-добре е да изложи на опасност собствената си нервна система.
И направил рискованата крачка – въвел в един от нервните стволове сложен чип с множество електроди.
Според Уорвик първоначално болката била толкова силна, сякаш са го осъдили на електрически стол и вече изпълнявали смъртната присъда.
Но само след няколко седмици имплантираният чип помогнал на професора да управлява инвалидна количка само с една сила на мисълта.
