Когато сърцето бие по-бързо, отколкото трябва, рискът от преждевременна смърт се увеличава. От латински думата „pulsus” се превежда като „удар”, „тласък”. Пулсът – това е показател колко удара прави сърцето в рамките на една минута.
Понякога се използва и друг термин – честота на сърдечни съкращения.
Какво трябва да знаем за пулса и кога стойностите са признак на опасност
Защо да измерваме пулс
Пулсът е важен параметър, който позволява да се оцени състоянието на сърдечно-съдовата система и на организма като цяло. Показва дали сърцето ни се справя с това пълноценно да осигури вътрешните органи и тъкани с кислород и хранителни вещества.
Ако сърцето бие спокойно, без да „бърза”, изпомпва кръвта с равномерни тласъци, това означава, че тялото се чувства много.
Ако честотата на сърдечните съкращения се повишава, това показва, че на органите не им достигат хранителни вещества и кислород и сърцето трябва да се напряга, за да им ги осигури.
Това състояние се нарича тахикардия. Твърде бавният пулс, на свой ред, може да е признак, че сърцето е уморено и не може да осигури на организма необходимото количество кръв. В този случай се говори за брадикардия.
За да се оцени какъв пулс е твърде бърз, а кой е твърде бавен е установено понятие за норма. Но преди да преминем към нея, трябва да се научим да измерваме честотата на сърдечните съкращения.
Как да измерим пулса правилно
Ето няколко лесни правила за измерване.
- Вземете секундомер, хронометър или часовник със стрелка, която измерва секундите;
- Седнете, уверете се, че сте спокойни и отпуснати, нищо не ви тревожи, това е важно;
- Притиснете с възглавничките на средния пръст и на показалеца лъчевата артерия на китката. Пулс може да се мери и на шията. Има и други точки, които са подходящи за измерване, но на тези 2 места пулсът е най-отчетлив.
- Когато уловите пулсациите, започвате да броите колко удара ще направи сърцето за 15 секунди. След това умножете числото по 4, за да получите количеството удари в минута. Вариант за търпеливи – бройте колко са сърдечните съкращения за 30 секунди, и след това ги умножете по 2, или за минута, в този случай измерването ще бъде най-точно.
Каква е нормата на пулса
Нормата има достатъчно широк диапазон. Това е свързано с индивидуалните особености на всеки човек, неговият ръст, тегло, физическа подготовка.
Нормалната честота на сърдечните съкращения в покой е в следните граници:
- Новородени, до 1 месец – от 7 до 190 удара в минута;
- При всички над 10-годишна възраст е 60-100 удара в минута;
- Добре тренирани спортисти – 40 удара в минута.
Ако пулсът е в обозначения диапазон, всичко е наред, с някои нюанси. А ако честотата на сърдечните съкращения излиза извън горната граница, това е симптом, който изисква внимание.
Защо пулсът може да е по-нисък или по-висок от нормата
Само по себе си временното понижаване или повишаване на честотата на сърдечните съкращения е съвсем нормално явление.
Здравето сърце не бие като часовник. То се ускорява и се забавя, за да удовлетвори променящата потребност на организма от кислород.
Както тахикардията – сърцебиенето над 100 удара в минута за възрастен човек, така и брахикардия – по-малко от 60 удара в минута, може да е напълно естествено физиологично явление.
Например, пулсът се увеличава при занятия със спорт. От друга страна, при активните хора, свикнали на физически натоварвания, пулсът в покой често е по-нисък – понякога до 40 удара в минута.
Това е свързано с факта, че сърдечният мускул при спортистите и трениращите е развит, не трябва да се напряга, за да поддържа устойчив ритъм.
Има и други фактори, които могат да забавят или да ускорят пулса:
- Температура на въздуха – при повишение на температурата и на влажността сърцебиенето се ускорява. Но обикновено с не повече от 5-10 удара в минута;
- Смяна на положението на тялото – когато лежите, стоите или седите, пулсът не е еднакъв. Но ако станете в първите 15-20 секунди пулсът леко се повишава. Най-често се връща към нормалните стойности в рамките на няколко минути.
- Безпокойство или стрес – вълненията карат сърцето по-активно да помпи кръв, затова пулсът се увеличава, когато сме изнервени.
- Треска – при повишение на температурата сърцето повишава своята активност.
