Учени от Университета на Бирмингам разработиха технология за препрограмиране на имунната система с цел предотвратяване на агресия против собствените клетки на организма.
Новият метод разработван за лечение на множествена склероза
Тази реакция се нарича автоимунна и води до различни тежки заболявания. Новият метод се е разработвал за лечение на множествена склероза.
При това заболяване клетките на имунната система разрушават миелина – тъкан, покриваща нервните влакна и осигуряваща изолация при преминаване на нервен импулс.
Загубата на миелин води до нарушаване на проводимостта и загуба на контрол над мускулите.
В рамките на изследването учените установяват, че Т-клетките на имунната система могат да бъдат препрограмирани.
Това може да се направи по начин, който е сходен с метода на десенсибилизация, използван за лечение при алергични заболявания, когато на пациентите се предлагат нарастващи дози алерген, като постепенно се обучава организма да не реагира на него.
В първия етап на преобучаването в организма многократно са въвеждани фрагменти от белтъци, на който при множествена склероза реагират Т-лимфоцитите.
Във втория стадий на изследването учените анализирали Т-лимфоцити, отговарящи за възникване на автоимунна реакция.
Автоимунната реакция се спира на ниво имунна клетка
Установено е, че при продължително въвеждане на един и същ фрагмент на белтъка се развива реакция на инхибиране – потискане на активността на гените, които при множествена склероза активират имунната система и предизвикват автоимунна реакция.
Паметта как трябва да реагира този белтък се запазва на генетично ниво. Разработеният от учени метод за препрограмиране на клетки на имунната система позволява те да станат толерантни към собствените белтъци на организма, а това означава и да се лекуват автоимунни заболявания.
Болестите свързани с автоимунна реакция за организма са изключително сложни като етиология, затова и за повечето от тях няма ефективно лечение и остават като стигма за човек, който се разболее от тях.
Методът, който предлагат учените от Университета Бирмингам изглежда обещаващ, но това е само началото, докато се стигне до прилагането в медицинската практика, е необходимо да бъде изминат доста дълъг път.
