Учени създадоха полупроводникова ретина, възстановяваща зрението.
Разработиха ретина, която може да върне зрението на милиони хора.
Имплантът успешно премина изпитания върху мишки и разработчиците са готови да го тестват върху хора.
Имплантът, който преобразува светлината в електрически сигнали, стимулиращи невроните на ретината, дава надежда на милиони хора, страдащи от дегенерация на ретината.
Ретината е вътрешната обвивка на окото.
В нея се съдържат милиони фоторецептори, необходими за зрението.
Но мутацията, дори на един от 240 свързани с формирането на ретината гени, може да доведе до дегенерация на ретината.
При този процес чувствителните към светлина клетки загиват, а невроните на ретината продължават да функционират.
Екип от специалисти от Италианския институт по технологии успя да разработи протеза на ретина, която поема нейните функции.
Имплантът се състои от тънък слой полимер електропроводник.
Полупроводникът полимер действа като фотоелектрически материал, който поглъща фотони, когато светлината попадне на лещата, която пречупва светлината.
Когато това се случи електричество стимулира неврони на ретината, запълвайки пространството между увредените фоторецептори.
За да проверят изобретението, учените имплантирали изкуствена ретина на мишки от специално селектирано поколение с дегенерация на ретината.
30 дни след операцията изследователите тествали тяхната чувствителност към светлина в сравнение с тази на здравите мишки.
Сравнение било направено и с мишките от генетичната линия, които не получили лечение.
В норма при попадане в окото на ярка светлина зеницата се свива, на тъмно се разширява.
Това се нарича рефлекс на зеницата.
При яркост на светлината от 1 лукс – малко по-светло, отколкото при пълнолуние, при мишките с изкуствена ретина нямало разлика при сравнение с болните.
Но при 4-5 lx, приблизително както при сумрак, зениците на мишките с импланти реагирали почти по същия начин както и на здравите мишки.
Имплантът работел ефективно и 10 месеца след операцията, макар и при 3-те групи мишки зрението да се влошило заради старчески изменения.
С позитронно-емисионна томография учените проверили активността на мозъка по време на тестовете за чувствителност към светлина и открили нарастване на активността в зрителната кора.
Въз основа на получените резултати учените стигнали до заключението, че имплантът пряко активира „остатъчните невронни схеми в дегенеративната ретина“.
Необходими са по-нататъшни изследвания, за да се опише по-подробно този процес от гледна точка на биологията.
Принципът на работа на протезата в детайли обаче си остава неопределен.
Освен това не е известно ще бъдат ли ефективни тези импланти за хора.
Но екипът от учени си остава оптимистично настроен и разчита да провери това в бъдеще време.
Надеждите са бъдат да получени същите прекрасни резултати, каквито показаха експериментите с животни.
Плановете са първите тестове с хора да се проведат през втората половина на тази година, тоест съвсем скоро, а през 2018 г. се очакват и първите резултати.
Използването на имплант може да се превърне в повратна точка за лечение на тежки заболявания на ретината.
Друг перспективен метод за лечение на такива заболявания е редактирането на генома с помощта на технологията CRISPR.
Това успяха да направят миналата година група офталмолози от САЩ.
Те използвали кожни клетки на пациент с пигментен ретинит, за да култивират кожни клетки, които също носели мутацията, която предизвиквала слепота.
С помощта на технологията успели успешно да ремонтират дефектния ген.
