Коронавирусът е заплаха, с която целият свят се бори вече няколко месеца. От тази беда не можем да се скрием зад стените на дома или дори на най-защитения бункер.
Информация за това как точно вирусът влияе на организма, и какви са усложненията от него, се появяват почти всеки ден.
На тази основа в социалните мрежи може да се срещне доста разпространената заблуда, че който е преболедувал в лека форма, това означава, че е щастливец. Можеш да се гордееш и от нищо да не се боиш. Така ли е всъщност?
Много хора, прекарали опасната инфекция, се сблъскват с напълно неочаквани последствия както във физически, така и в психологически план.
Как живеят сега онези, които буквално са се видели очи в очи със смъртта? Какъв товар им се налага да носят всеки ден, и кой може да им помогне?
Влакче на ужасите - болестта не си отива окончателно
Лекари и учени са свикнали, че повечето от вирусните инфекции минават без каквито и да е остатъчни симптоми. COVID-19 обаче се оказва по-опасен и по-коварен – научната общност, дори не успява да предположи колко.
Болестта много здраво се хваща за някои от своите жертви, като си играе с тях на котка и мишка. Изглежда, че дългоочакваното оздравяване вече е настъпило, а организмът преминава в някакво ново, необичайно състояние.
За първи път, теорията за нетипичното протичане на COVID-19 излага професорът от Ливърпулския университет за тропична медицина Паул Гарнър, който сам става жертва на опасната инфекция.
Ученият предполага, че симптомите му ще отшумят след 14 дни, но това става много по-късно, едва след 50 дни.
Описва, че сякаш се е возил на влакче на ужасите – ту се почувства по-добре, ту състоянието му се влошава.
Едва започва да усеща, че болестта отстъпва, когато се появяват нови симптоми, сред които на артрит и хронична кашлица. И всичко това на фона на емоционална нестабилност – промени в настроението, пристъпи на апатия и раздразнителност.
Историята на професора от Ливърпул предизвиква широк отзвук сред обществеността. Гарнър признава, че в този ден му писали много хора, които смятали, че са сами в своите усещания.
Всъщност, така и показва статистиката, всеки 20-ти разболял се от COVID-19 се измъчва от сходни симптоми, както и доктор Гарнър.
Как COVID-19 влияе на психиката
Всяка пандемия – това е бедствие от глобален мащаб, което така или иначе се отразява на психическото състояние на всеки човек.
Всички се притесняват за себе си, здравето на роднини, близки, за финансовата си стабилност, свободата на придвижване – поводите за безпокойство днес са повече от достатъчно.
Какво да кажем за тези, които са се разболели и им наложило да се усетят всички нейни проявления на собствения си гръб?
Какво е да знаеш, че си болен от опасна инфекция, лечение за която все още не е разработено? Да знаеш, че единствената надежда са резервите на собствения ти организъм, а не редица препарати? Това е много по-тежко, отколкото може да изглежда отстрани.
При болните от COVID-19 се развива посттравматично стресово разстройство – това е тежко състояние, възникващо в резултат на изключително силното въздействие на травмиращо събитие върху психиката на заразения.
Емоционалните проявления, които са изпитвали повечето хора, са само върхът на айсберга.
Победен, но не сломен – рехабилитация
Излизането от реанимация – това е само половината от пътя, който трябва да изминат разболелите се, за да се излекуват напълно.
Всички трябва да са наясно, че им предстои дълъг и упорит труд за справяне с последствията на COVID-19. Това се отнася както за физическите, така и за психологическите.
Болестта отслабва не само тялото, но и духа. Разработени са комплекс от мерки, които помагат за по-бързо връщане към обичайното състояние.
На първо място, е дихателната гимнастика, като упражненията са насочени към подобряване на вентилацията на тези сегменти на белите дробове, които са били засегнати.
Второ, лечебна гимнастика – редовните упражнения спомагат за укрепване на мускулния корсет и за възстановяване на загубената мускулна маса по време на болестта.
