По какво сезонните заболявания се отличават от „целогодишните” и трябва ли да очакваме, че COVID-19 ще се държи както обичайните настинки?

Инфекциозните заболявания се предизвикват външни причинители – бактерии, вируси, паразити или гъбички. За много от тях е характерна сезонност – епидемиите се случват по едно и също време на годината.

Защо през лятото коронавирусът няма да спре да върлува

Например, в Северното полукълбо грипът идва всяка зима, някои епидемиолози определят зимата като грипен сезон, а епидемиите от морбили най-често са през есента.

Неинфекциозните заболявания се предизвикват всички останали фактори – от генетични дефекти до травми, те не са заразни. Тези заболявания са масови, но не зависят строго от сезона.

Например, от сърдечно-съдови заболявания всяка година умират 17,9 млн. души, но няма изразени пикове през определени сезони.

На какво влияят метеорологичните условия?

Инфекциозните заболявания могат да се сравняват едно с друго по 3 параметъра, които зависят от метеорологичните условия.

Свойства на провокатора

Провокаторът на холерата може с месеци да оцелява в застояла вода, а вирусните частици на грипа, когато попаднат, например, на банктноти, запазват своята заразност само от 1 до 3 дни.

След като изтекат 72 часа вирусните частици от банктнотите не изчезват никъде, но капсидата или вирусната обвивка става негодна, и вирусът не може да зарази никого.

Климатичните фактори – температура, влажност, слънчево греене, и неклиматични – pH и соленост на водата, могат както да удължат живота на вирусните частици, така и да ускорят тяхното загиване.

На стабилността на грипния вирус влияние оказва температурата и влажността на въздуха. В страните с умерен климат вирусът най-добре оцелява през зимата, а през пролетта започва да предава позиции.

При тропичния климат не се проследява сезонност на грипните епидемии.

Холерният вибрион оцелява в зависимост от pH и соленост на водата. Най-дълго издържа при вода с алкално pH 8,5 и соленост на водата от 15 промила.

Ако водата стане по-кисела или по-солена, например, заради жизнената дейност на някои от водораслите или заради проливните дъждове вибрионът бързо загива, и шансовете да зарази някого стават още по-големи.

Контагитозност, тоест заразност

При оценка на скоростта на разпространение на болестта, епидемиолозите използват метриката R0 – това е средният брой хора, които могат да се заразят с болестта от един болен човек. Морбили, например, е много заразна – един болен заразява от 12 до 18 души. Грипът е 10 пъти по-слаб, неговият R0  e 1,4-1,6.

R0 силно зависи от поведението на хората, което се отличават през различните сезони – затова някои заболявания са сезонни именно в този смисъл. Например, през есента и зимата учениците прекарват много време в едно помещение, и броят на заболелите от морбили рязко нараства.

През лятото, поради ваканциите, тесните контакти намаляват, и локални епидемични взривове рядко се наблюдават.

Покачването на заболеваемостта също е тясно свързано със строго социални фактори – свършват летните отпуски, децата се връщат в училище.

Затова нарастването на заболеваемостта от остри вирусни инфекции всяка година започва да се регистрира от средата на септември до началото на октомври.

Второ е човешкият фактор, който теоретично може да влияе на епидемичните взривове на болестта, особености на имунната система на човек, зависещи от годишните времена.

С настъпването на по-студеното време прекарваме по-малко време навън и носим дрехи, които покриват цялото тяло. Резултатът е, че на кожата попада по-малко слънчева светлина и в организма намалява синтезът на витамин D, който играе важна роля в защита от бактериални и вирусни инфекции.

Съществуват емпирични данни, че хората, които приемат този витамин на таблетки, боледуват от грип не по-рядко от тези, които не го пият.

Начин на разпространение

Част от болестите се предават пряко, а друга – косвено. Директно от източника – от болен човек на здрав, се разпространяват грип и остри вирусни инфекции.

Косвено се предава вирусът на Западнонилската треска, който пътешества от човек на човек в стомаха на комара, и на африканската сънна болест, която се разпространява от мухата цеце.

Последната активно се размножава в дъждовния сезон, а освен това живее от 3 до 5 месеца. През това време мухите стават повече и те по-често хапят хората. Същото се отнася и за кърлежовия енцефалит – кърлежите се събуждат в ранна пролет, и точно през пролетния сезон се регистрира пик на заболяването.

Втората вълна се регистрира през есенния сезон – и това е свързано с жизнения цикъл на кърлежите.

Пандемията от коронавирусна болест – COVID-19, е свързана в някои свои проявления с известните ни респираторни заболявания. Много изследователи използват моделите на остри вирусни инфекции или на грип за прогнозиране на нарастване на заболеваемостта от COVID-19.

 Коронавирусната болест дойде през зимата. Преди да си зададем въпрос, дали трябва да очакваме нейния край в началото на лятото и възможно завръщане към края на октомври, началото на ноември, трябва да сме наясно с факторите, които превръщат обичайния грип и острите вирусни инфекции в сезонни заболявания.

Защо през зимата

Фактът на сезонността на простудните заболявания е очевиден от древността, но не е така лесно да се обясни. Например, в Древен Рим се е предполагало, че морът и чумата се появяват, когато земята е пренаситена с влага.

Гален пък приписвал нарастването на заболеваемостта от различни инфекции на сезонни особености – прекомерна жега, суша или студ. Днес знаем, че по-близо до истината са били в Древен Рим – проблемът не е в студа, а във влажността на въздуха.

Това успяват да демонстрират в лабораторен експеримент с морски свинчета. 4 заразени с грип и 4 здрави свинчета били сложени в камери, в които променяли влажността и температурата.

Скоростта на предаване на вируса се ускорявала с нейното намаляване. Най-добре вирусът се разпространява при температура от 5 градуса, отколкото при 20 и 30 градуса.

При 5 градуса честотата на разпространение е 100% при относителна влажност 20 и 35%, 75% при относителна влажност от 65%, но само 25% - при относителна влажност от 50%, 0% - при относителна влажност от 80%.

След няколко години други автори анализирали тези данни и коригирали заключенията. Те решават да оценят влиянието на абсолютната влажност, а не на относителната.

След преизчисляването и новите експерименти оригиналното заключение се потвърждава, но с разликата, че предаването на вируса в голяма степен зависи от влажността, отколкото от температурата.

Грипният вирус се предава от свинче на свинче по въздушно-капков път – при издишване от болното свинче във въздуха попадат капки водна пара, които са с вирусни частици.

Озовали се на свобода, капките малко се отлагат и се изпаряват. Колкото по-бързо се изпаряват, толкова по-бавно се отлагат и толкова по-бързо вирусът остава във въздуха.

Скоростта на изпарение на капките зависи от влажността – колкото парата е повече, толкова по-бавно се изпарява. Капките се отлагат по-бързо в наситен с влага въздух, като така свалят на земята вирусните частици.

С понижаването на температурите и влажността също пада, тоест през зимата, когато е сухо и хладно, това максимално способства за разпространение на вирусите.

COVID-19+1 – дали ще е всяка година

Повечето вируси, предизвикващи инфекции на дихателните пътища при хората, се отнасят към 5 семейства – парамиксовируси, ортомиксовируси, пикорновируси, аденовируси и коронавируси. И макар грипът да се предизвиква от ортомиксовирусите, а COVID-19 и някои остри вирусни инфекции – всички тези заболявания се разпространяват по сходен начин.

Коронавирусната болест наистина напомня на грип и остра вирусна инфекция. Симптомите са много сходни, разликата е само в детайлите – по-дълъг инкубационен период, по-дълго протича болестта, по-често възникват усложнения.

Има основания да се смята, че коронавирусната болест ще стане сезонна. Някои коронавируси увеличават новите случаи на простудни заболявания, но данните съвсем не са достатъчни.

Единственото доказателство е намаляване на заболеваемостта през лятото, нейното запазване на ниско ниво и повишаването ѝ през следващия есенно-зимен сезон, например, след година или след 2 години.

Основание да се предполага, че ще се случи така с новия коронавирус, няма. Дали настоящата пандемия ще продължи по-малко от година. Достатъчно данни, въз основа на които може да се правят предположения и да се откриват закономерности, все още не са налице.

Надежда за лятото

Не можем да разчитаме, че пандемията ще стихне от само себе си през лятото. Климатичните фактори влияят на разпространението на инфекциозните заболявания значително по-слабо, отколкото колективният имунитет.

Грипът и острите вирусни инфекции са стари познати, затова човечеството малко или много се е научило да се предпазва. Срещу грип има ваксини, а към острите вирусни инфекции имунитет имат повечето хора.

Стартовите условия за началото на епидемията са неблагоприятни, затова тези болести започват да се разпространяват само в благоприятни за тях условия, тоест през зимата, когато въздухът е с по-ниска влажност и е студен.

COVID-19 е нова болест и са малко хората, които имат колективен имунитет. Това означава, че коронавирусът няма нужда да дочака благоприятни условия за разпространение, така или иначе няма какво да му попречи.

Условно казано, коронавирусната пролет все още не е настъпила, а колко ще продължи зимата, това е трудно да се предскаже.

Най-опасните инфекции продължават и през лятото

Когато се появяват нови вирусни заболявания, например, испански и хонконгски грип, свински и мексикански грип, те предизвикват една-две вълни с висока заболеваемост.

Най-често вълните възникват или в края на пролетта, или през лятото, което не е обичайно за грипа. След тези 2 вълни хората придобиват активен имунитет, поради честият контакт с патогена.

След това вирусът получава шанс да се превърне в сезонен източник на епидемии.

С коронавируса ситуацията е по различна. Първата коронавирусна епидемия е от 2002 г. Първият щам на коронавируса се появява и изчезва след няколко месеца.

Случаи на близкоизточен респираторен синдром, чийто провокатор отново е коронавирус, който е от 2013 г., продължават да се регистрират и до днес.

Това е свързано с факта, че вирусът може да има междинни гостоприемници и да циркулира в природата. Може ли COVID-19 да стане сезонен, това по-скоро не може да се прогнозира.

Съществуват 7 вида коронавируси, които могат да предизвикат заболяване при човек, и 4 от тях са със сезонен характер. Всяка година се регистрират 5-7% случаи на остри вирусни инфекции, свързани с тях.

Тези случаи обикновено са леки и без усложнения. От друга страна, по примера на своите предшественици COVID-19 може внезапно да изчезне.

Трудно е да се правят прогнози, тъй като не е ясно каква е абсолютната влажност на въздуха, която влияе на разпространението на COVID-19. Предварителните данни не са в наша полза.

Защо COVID-19 се разпространява и в Сингапур, където е топло

В страните с топъл и влажен климат като Сингапур, вирусът се разпространява не по зле, отколкото в страни със сух и студен климат, както в някои области на Китай.

Затова основна роля в разпространението на коронавирусната инфекция, очевидно играе не климатът, а поведението на хората.

Единственият летен ефект, на който можем да се надяваме е, че и децата участват в разпространението на вируса, наравно с възрастните.

Следователно излизането във ваканция на учениците ще има ефект в посока намаляване на заболелите. У нас не можем да се надяваме на такъв, тъй като децата не са на училище от началото на март и това със сигурност ще продължи до 13 май. 2 месеца децата няма да са ходили на училище.

С новите болести единственият начин за прекъсване на веригата на предаване в уязвимата популация, това е да ограничим контактите между болни и тези, които нямат изграден имунитет.

У нас изграждането на колективен имунитет е все още в много начален етап, и широко прокламираните бързи тестове показват, че по-малко от 10% имат изграден имунитет.

Това са много ниски показатели, болестта е нова и може би ще трябват 8-9 месеца, за да се сдобият повечето хора с такъв имунитет.