Специалисти по генетика най-накрая изясниха дали човешката еволюция продължава още или вече е приключила. Изследване показва, че естественият одбор, както в миналото, влияе на ръста и развитието на популацията.
Какви характеристики на фенотипа могат да бъдат следствие от еволюционния процес и как нивото на образование на хората е свързано с тяхната способност за размножаване?
Естественият одбор регулира еволюционния процес, в който в популацията се увеличават броят индивиди, максимално приспособени към едни или други житейски условия.
Приспособеността също на свой ред се определя от генотипа и местообитанието на организма и се проявява чрез фенотипа – съвкупност от специфични черти на живия организъм, сформирали се в хода на неговото индивидуално развитие.
Антрополози и биолози от целия свят си задават въпроса, протича ли еволюция на Нomo sapiens непосредствено сега, а също и се питат да установят какво именно в съвременния живот може да повлияе на приспособимостта на хората, тоест способността на индивидите с определен генотип да се размножават.
Някои учени предполагат, че човекът е спрял да еволюира приблизително преди 40-50 хиляди години, но се оказало, че черти като устойчивост към малария и адаптация към по-голяма надморска височина, са възникнали относително неотдавна.
Освен това се установило, че индексът на телесната маса и ръстът на европейците също е резултат от естествения подбор.
В предходни изследвания учените вече се опитвали да разберат как е свързван пожизненият репродуктивен успех – брой копия на гените, които родителите предават на следващото поколение, също предразполага към размножаване, с различни фенотипове на съвременната човешка популация, която се характеризира с доста ниска смъртност, и установили, че между тези два показателя има връзка.
Джонатан Бошамп и екипът учени от Харвардския университет използвали статистически методи за анализа на връзките между относителния пожизнен репродуктивен успех – отношението на показателя на репродуктивния успех към средния показател на репродуктивен успех на хора от един пол и възраст, и генетичните вариации, свързани с определен фенотип.
Анализът обхванал мъже и жени, фенотипът на които се характеризирал в семейството с различни показатели – индекс на телесната маса, ръст, нива на глюкозата в кръвта, взета на гладно, общ холестерол в плазмата, а също възрастта, в която жените, участващи в изследването, получили първа менструация.
Също специалистите по генетика разгледали нивото на полученото образование, което, както бе доказано, по-рано отчасти зависи от генетиката, и предразположеността на човек да развие шизофрения.
Учените съсредоточили своето внимание върху хора предимно от европейски произход, родени между 1931 и 1953 г и взели участие в американско изследване на здравословното състояние.
То включва информация за здравето на 20 хиляди души над 50 години, които поради своята възраст вече не са способни да продължат рода.
Оказва се, че хората с ниско ниво на образование, а също и жените с нисък ръст или наднормено тегло са имали най-висок относителен пожизнен репродуктивен успех.
За да проверят, действа ли естественият отбор на генетичните вариации, свързани с указаните фенотипове, крайните статистически данни учените използвали за откриване на разлики в последователностите на ДНК с размер един нуклеотид – еднонуклеотидни полиморфизми, в генома на изследваните хора.
Джонатан Бошамп успял да установи, че естественият отбор действително дава преимущество хората с гени, свързани с ниско ниво на образование.
