Някои учени определят хомеопатичните средства за лечение като вид алтернативна медицина, която се смята за напълно безопасна. Според тях тя подобрява резултатите, когато се използва заедно с конвенционалната медицина. Всъщност други казват, че тя може да бъде и много вредна и не е етично да се препоръчва от лекарите. Каква всъщност е истината и защо се стига до двете крайни предположения?
Основите на хомеопатията са положени от Самуел Ханеман през 1796 година. Той е смятал, че ако използва силно разредена форма на активно вещество ще постигне успех с лечението. По темата са проведени редица изследвания, които определят хомеопатичните средства като неефективни, а начините им на действие като неправдоподобни.
Поддръжниците на тази практика смятат, че веществата, които се използват в процедурите трябва да се разредят, понеже по-ниските дози на лекарството са по-ефективни. Според Националния институт по здравеопазване това означава, че много хомеопатични лекарства се разреждат толкова много, че нито една молекула от оригиналното „активното“ вещество не остава.
„Тези идеи, че хомеопатичните лечения в действителност могат подобрят състоянието на болните хора предизвикват спорни дебати по темата“, казва Едзард Ернст, заслужил титлата професор в университета в Ексетър на Обединеното кралство, който изучава допълнителната медицина.
„Контролираните проучвания посочват, че резултатите при хората, които получават хомеопатично лечение не се различават от тези при останалите пациенти, които приемат плацебо.“, пише той в юнския брой на списание „BMJ“.
„И все пак, понеже хомеопатичните продукти съдържат малка част от активно вещество, се предполага, че могат да нанесат по-незначителна вреда на тялото“, заключва професор Ернст.
В действителност директорът на научните изследвания в Кралската болница за интегрирана медицина в Лондон – Питър Фишър твърди, че хомеопатичните лечения могат да подобрят резултатите на пациентите. Фишър е написал контрапункт на аргументите на Ернст и публикацията му е отразена отново в списанието „BMJ“.
В публикацията си Фишър посочва няколко проучвания, които показват, че пациентите, които използват хомеопатични лечения заедно с конвенционалната медицина имат по-добри резултати, отколкото тези, които не го правят.
Например в проучване с 450 пациенти, които са имали остри дихателни проблеми, включително алергии, установява, че след две седмици, 82% от пациентите, които са използвали хомеопатични средства не са имали никакви симптоми, в сравнение с 68% от пациентите, които разчитат само на конвенционалната медицина.
„Други проучвания са установили, че пациентите, които използват хомеопатични лечения са склонни да използват по-малко антибиотици и нестероидни, противовъзпалителни средства“, казва Фишър, който е и главен редактор на списание „Хомеопатия“.
Според твърденията на Ернст обаче хомеопатичните лечения могат да бъдат опасни, ако се използват вместо ефективна терапия. „Никой не може да каже колко често хомеопатичните лечения са причинили вреда на пациентите. Парадоксалното е, че има няколко смъртни случая, които са настъпили поради тази причина“, съобщава Ернст. „Въпреки че силно разредения състав на активните вещества правят хомеопатичните лекарства на практика безобидни, не могат всички хомеопатични средства да се сложат под общ знаменател“, казва той.
Националните институти по здравеопазване съобщават, че има малко доказателства в подкрепа на хомеопатията като ефективно средство за лечение, както и че някои продукти, които са етикетирани като хомеопатични може да съдържат активни съставки, които помагат за поява на нежелани реакции и лекарствени взаимодействия.
„Въпреки че се смятат за неправдоподобни средства за лечение, ползите от тях не превишават рисковете“, казва Ернст. Той заключва резултатите от изследванията си със следното твърдение: „Поради всички тези факти изглежда неразумно, дори неетично за здравните специалисти да препоръчват използването на хомеопатични средства за лечение на пациентите си.“
