На 11 март човечеството официално се сблъсква с пандемията COVID-19, предизвикана от новия коронавирус.

Въпреки безпрецедентната скорост на разпространение на болестта, в историята са известни много инфекции, които са застрашавали цивилизацията с по-голяма сила. Една от тях е холера.

От отминалата пандемия на свински грип е изминало само десетилетие, но настоящият патоген е много по-опасен, отличава се с висока смъртност и заразност.

Как това заболяване се превръща в масов убиец, от който не могат да се спасят нито бедни, нито богати хора?

Каква е връзката между холерата и уханския коронавирус

Сами са виновни

Холера е мълниеносно заболяване, което може да убие човек за денонощие. Неговият провокатор е бактерията Vibrio Cholera, сред рекордьорите по брой на предизвиканите пандемии.

Сега холерата се смята за болест на бедните страни със слабо развита инфраструктура – епидемии избухват в Хаити, Ирак, Йемен и в африканските държави.

В миналото обаче тази бактериална инфекция е бушувала и на Стария континент, като отнема живота на милиони.

През 19-ти век избухват общо 6 пандемии от холера, чиято жертва стават десетки милиони.

Прието е да се смята, че холерата е възникнала, защото британците колонизират Южна Азия, а също и заради индустриалната революция, която прокарва пътя на микроба от Европа към Северна Америка.

В известна степен холерата е причина за появата на водоснабдяване и канализация, тъй като най-ефективното срещу болестта е чистата вода. Появява се нова парадигма – инфекции възникват там, където липсва хигиена и няма условия за дезинфекция.

В съвременния свят обаче чистотата съвсем не е гаранция за здраве, и новите патогени като златистият стафилокок, е възможно да се разпространяват, дори в стерилни болнични стаи.

Холерният вибрион е безобиден микроб и обитава мангровата гора на Сундарбан – Индия и Бангладеш, където е в симбиоза с различни видове раци.

Дълго време човешки крак почти не стъпвал на тези територии, но през втората половина на 18-ти век там нахлуват английски колонизатори.

След 100 години хора се заселват почти из цялата мангрова гора и били в контакт с водата, която била пълна с раци, в които холерният вибрион живее в симбиоза.

Продължителните и тесни контакти позволяват на вибрионите постепенно да се адаптират към човешкия организъм, но те не стават веднага убийци.

Бърза зараза

Ключова придобивка на холерният вибрион става токсинът, който кара червата да действат обратно – да абсорбират вода с електролити от тъканите на самия организъм и да предизвикват диария и обезводняване.

В Европа през 19-ти век холерата е смятана за унизително заболяване, което лишава човек от достойнство и го приравнява на жителите на гетата.

Провокаторът на холера замърсявал улиците, питейната вода, оставал по ръцете на болните и на здравите и се разпространявал. Епидемията била на вълни, като се засягали нови градове и буквално обхванала цяла Европа.

Холерата се разпространявала чрез транспортната мрежа и се разраствала там, където не се поддържала елементарна хигиена. Важна роля изиграва и пренаселването, и по-точно разрастването на гетата, където вирусният провокатор без усилие прониква в подпочвените води.

Жилищната реформа позволява да се понижи смъртността от холера и други инфекции в западните държави, но в бедните и досега в ужасни условия сега живеят стотици милиони.

Човекът понякога сам провокира епидемията. Изсичането на горите, висока плътност на населението, тесните и продължителни контакти с животни, това са верни начини за заразяване и разпространяване на смъртоносния патоген.

Невежество и предразсъдъци – избухва епидемия от холера

Още един смъртен грях са невежеството и предразсъдъците. Това средство е предложено през 1830 г., когато е втората пандемия от холера.

Повечето лекари от 19-ти век се придържат към мнението, че холерата се предизвиква от миазми – зловонни изпарения.

Следователно защитата на хората, според тях, може да се осъществи чрез вдишване на силни аромати. Понякога с профилактична цел им давали да дишат оборски тор.

През 2010 г. в Хаити избухва най-голямата пандемия от холера през 21 век, която отнема живота на 4500 души. Холерният вибрион е внесен от латентен носител от Непал, но причина за разпространението му в страната е замърсена с отпадни води река.

През 2006 г. епидемиолози предсказват, че на едно от двете следващи поколения ще им се случи епидемия сходна на холерата, която да предизвика икономически спад и да убие до 200 млн. души.

Тогава нито един от действащите по-опасни патогени – ХИВ, нито пък грипният вирус не достига до нива на холера.

Коефициентът на разпространение на коронавируса е сходен на холерата като се оценява от 2 до 6,47. За щастие, коронавирусната инфекция не може да се сравнява със смъртоносното чревно разстройство нито по мащаби, нито по смъртни случаи.