Трагичните събития по пътищата у нас, убийствата, за които медиите грижливо и до най-малкия детайл ни осведомяват, терористичните актове в Брюксел и Париж, новините от Сирия и другите горещи точки, много родители се изправят пред дилемата – какво да казват на децата?
Как да им обяснят толкова жестоки и сложни неща? Това, което се споделя на детето, и какви думи се използват при разговора, трябва да зависи изцяло от неговата възраст и темперамент, убедена е Клауида Голд, американски педиатър и специалист по детско психическо здраве.
1. Ограничете влиянието на медиите и говорете сами
Няма смисъл да запознавате деца на под 5-годишна възраст с трагични събития, ако самите те не проявяват интерес към тях.
По време на обсъждане терористични актове, военни действия, катастрофи, убийства следва максимално да се ограничи техният достъп до телевизор, където могат да се показват плашещите и жестоки кадри.
Рутината е най-добрият начин за успокояване на едно дете и да се убеди то в безопасността на заобикалящия го свят.
На децата от 6 до 11 години може да се разкаже само основната информация за произшествието, а влиянието на медиите трябва да се сведе до минимум, тъй като не се притесняват да показват и плашещи сюжети, дори и в „детско време“.
Говорете с децата за терористичните актове и за войната също така откровено, както и за другите сериозни неща, като опасността от автомобилите, бездомните кучета, непознатите, предлагащи им бонбонче, тънък лед на реката.
Американски психолози работели с деца, станали неволни свидетели на терористични актове на 11-ти септември 2011-та година.
Изследванията показват, че в сравнение със своите връстници, нямащи денонощен достъп до телевизор, тяхното ниво на тревога се оказало значително по-високо.
Дори за малко видени сцени на насилие за дълго остават в детската памет, и ако малкото дете пита, какво се е случило, изключете телевизора и бъдете готови за разговор.
Отговаряйки на въпроси, се ограничавайте до основните факти, не се задълбочавайте в плашещи подробности – на тях често не може да издържи и човек в зряла възраст.
Категорично не трябва да пресичате разговорите с фразата – ти си още малък, тъй като ако детето не получава информация от родителите си, той се опитва да я търси от други по-малко надеждни източници.
2.Зареждайте детето със собственото ви спокойствие
Първите въпроси, които възникват у детето в критична ситуация е дали е в безопасност и дали всичко е наред с близките му, какво ще се случи с него, могат ли роднините му да го защитят.
В такъв случай родителите трябва да убедят детето си, че ще направят всичко възможно, за да предотвратят опасността. Но не трябва да се дават фалшиви гаранции – децата отлично разпознават лъжата.
Подбирайте думите, ориентирайки се по възрастта на детето, но бъдете честни и обективно оценявайте възможностите си.
Терористичният акт е нещо страшно, но следва да се вдъхновим от жителите на Париж, които излязоха по улиците, демонстрирайки, че не възнамеряват да се страхуват от терористите.
Когато децата чувстват мъжеството в нас, те сами започват да се чувстват по-сигурни, а чувството им за безопасност и защита се предава от майката и от таткото.
Ръководителят на отделението по детска психология в Рехабилитационен медицински център в Ню Йорк съветва да не се боим да демонстрираме своите емоции, заради трагичните събития.
Децата отлично улавят емоционалната температура у дома и чувстват настроението на възрастните, дори когато ни се струва, че добре сме го замаскирали.
