Медицински персонал, куриери, шофьори на такси и автобуси, машинисти в метрото и влаковете, пожарникари, полицейски служители.
Списъкът на тези, които заради естеството на своята работа не могат да се скрият от пандемията в изолация, може да бъде продължен още. Сега те са на първа линия. Също им е необходима помощ.
Какво е необходимо най-много на тези на първа линия срещу коронавируса
Доскоро из социалните мрежи се въртяха снимки и видео на уморени лекари от Италия, лицата на които са протрити и дори са с рани от постоянното носене на маски.
Огромно впечатление на интернет потребителите правят съобщенията за протокола на лекарите в извънредна ситуация – кого да оставят да живее, като положат усилия да спасят и кого да оставят да се бори със собствени сили.
С този сложен етичен избор вече се сблъскаха италианските лекари. Пред лекарите у нас този въпрос все още не е на дневен ред. Но реалността на тази перспектива плаши не само потенциалните пациенти, но и самите лекари. И не само тях, това уплаши и управляващите у нас, затова това те набързо затвориха ¾ от държавата и пратиха хиляди хора в неплатен отпуск.
Лекарите са свикнали да издържат на големи натоварвания
Общата умора от претоварването, нарушения режим на сън и на бодърстване. Много лекари работят на смени, нощуват в болниците, плюс липса на възможност за пълноценна почивка, не могат да прегърнат близките си. Всичко това влияе на тяхното емоционално състояние.
На българските лекари не им се налага да правят избор кого да спасят и кого да оставят сам да се бори, но загубата на пациент се преживява много тежко от лекуващия го лекар.
Затова от помощ на психолог имат нужда не само родителите, преживели загуба след раждане, но и лекарите-акушери, гинеколози – за тях загубата или медицинският аборт, когато на детето в утробата бъде открито несъвместимо с живота заболяване, това е истинска травма, която често носят в себе си.
В обществото не е прието да се говори, че лекарят също е човек, който има право на свои чувства.
От една страна, лекарите са професионалисти. Те са дали Хипократова клетва и може би са осъзнавали на какво ще бъдат подложени. Също както и военните, които когато избират това да е тяхното призвание, осъзнават, че някога хипотетичната война може да стане реална.
У нас все още е силен стереотипът, че обръщането на помощ към психолог, това е проява на слабост.
В действителност психологическата подкрепа позволява на лекарите да проявят грижа за себе си, за да имат възможност да помагат на своите пациенти колкото се може по-дълго. А също и да понижат влиянието на стреса и бързо да възстановят своите ресурси.
Освен това, помощта на помагащите – това е профилактика на професионално прегаряне на лекарите, които са на първа линия с коронавируса.
Всички ние преживяваме травма
Всички тези, които поради работата си, не могат да се изолират и да се предпазят – доброволци в болници, социални служби, куриери, продавачи в магазините, шофьори, фармацевти, първоначално се мобилизират, но след това неизбежно се стига до изтощение.
От опита на другите държави започваме да осъзнаваме, че пандемията не е краткотрайно събитие. От една страна, разбираме, че няма да е вечна, но от друга, никой не може да даде точна прогноза кога ще се върнем към обичайното си ежедневие.
Необходимо е съзнателно да изразходваме сили и вътрешни ресурси.
Как да помогнем на себе си и да заредим батериите
В условията на карантина при самоизолация или в болница, можем да забележим различни неприятни симптоми – безсъние, сънливост, бучка в гърлото, усещане за притискане в областта на врата, главоболие, липса на апетит, тревожност и страхове.
Така психиката ни се адаптира и се опитва да се справи със стресовата ситуация.
Важно е тези проявления да не се игнорират, а да се опитаме да осъзнаем какво се крие зад тях. Добре е да разкажем за неприятните преживявания на свой близък, така намаляват телесните и емоционалните проявления.
Когато лекари или медицински сестри усетят подобни симптоми, е важно да намират по минутка, за да се спрат и да си отдъхнат и след това отново да се заемат с борбата с пандемията.
Важно е медицинските специалисти да си признават, че не са супергерои, а хора, които имат предел на физически и психически възможности.
