Самият акт на записване на нещо, като например файл на компютъра, може да подобри паметта ни по отношение на следващата информация, на която попаднем.
Това показват резултатите от ново изследване, публикувано в Psychological Science, списанието на асоциацията за психологическа наука. Учените провели изследването открили, че самият акт на записване спомага за освобождаването на когнитивни ресурси, които могат да бъдат използвани, за да се запомни нова информация.
„Нашите резултати показват, че хората значително подобряват способностите за възприемане и запомняне на нова информация, когато те са записали предишната. “ – посочва психологът и автор на изследването Benjamin Storm от Калифорнийския университет – Санта Круз.
„Идеята е много проста: Записването действа като форма на разтоварване. Така се гарантира, че определена информация ще бъде цифрово достъпна и ние сме в състояние да преразпределим познавателни ресурси от поддържането на тази информация и да се съсредоточим вместо това върху запомняне на нова информация.“ – допълва още Storm.
Benjamin Storm и Sean Ston, бивш вече дипломирал се студент от Калифорнийския университет – Санта Круз проявявали интерес към изследването на взаимодействието между паметта и технологиите.
Въпреки че предишни изследвания насочват към идеята, че записването на информация на цифрови устройства, като компютър или камера, затруднява впоследствие припомнянето ѝ, то психологът и бившият студент предполагат, че е възможно да има и положителен ефект от предизвиканото от записването на данните забравяне.
„Ние сме склонни да мислим, когато сме забравили, това всъщност означава, че паметта ни е слаба, но изследванията показват, че забравянето на информация е от съществено значение за адаптивната функция на паметта и когнитивните способности“ – пояснява Storm.
За първото проучване, учените набрали 20 студенти, които използвали компютри, за да отворят и да научат двойка PDF файлове /файл А и В/. Всеки от файловете съдържал списък с 10 съществителни нарицателни.
Студентите имали 20 секунди да научат първия файл, преди да го затворят. По време на 20-те секунди, през които учели втория файл, доброволците били подложени на бърз тест колко съществителни от тези, които са прочели, преди няколко минути, ще могат да си припомнят.
Едва след това били запитани какво си спомнят от файл А.
Важно е да се отбележи, че на половината студенти, участващи в експеримента, било дадено указание от учените да запазят файл А в определена папка, след като го научат. А другата половина от групата трябвало просто да затвори файла.
Точно, както и очаквали учените, студентите помнели повече думи от Файл В, когато те записвали файл А, отколкото ако просто го затваряли. Бил проведен и втори експеримент с отделна група от 48 неучащи.
Но второ проучване също показало, че ефектите на обусловените от записването на информацията способности за запаметяване зависели от това доколко студентите смятали, че процеса за запазването на данните е надежден.
Когато на студентите им било казано, че запазената версия файл А може и да не се поддържа и съответно съдържанието му да е недостъпно, не е била наблюдавана връзката между способностите за запаметяване и записването на информацията.
А когато доброволците са смятали, че записването на информацията на електронното устройство е ненадеждно, паметта им за файл В била една и съща, независимо от това те са записали файл А.
