Технологиите несъмнено са превзели огромна част от ежедневния ни живот и за много хора в наши дни е немислимо съществуването без тях.
Как ще успеят да изпратят онова писмо до счетоводителката иначе? Как ще проверят какво ще е времето във вторник, нали календарът им напомня, че имат среща?
Как ще разберат, че приятелите им ги чакат пред тях, ако не получат лично съобщение по фейсбук, туитър или която и да е друга социална мрежа.
А как са живели хората без технологии преди време? Какви биха били последствията за здравето ни, ако се докоснем до това отминало време на живот?
Би ли имало всъщност такива последствия или единственото, с което бихме се сблъскали би било неудобство, раздразнителност и пречки в работата и комуникациите?
Проведен е експеримент, в който човек, работещ в сферата на технологиите бива оставен един ден без достъп до каквито и да е машини. След този ден, той успява да обобщи наученото от него в няколко прости изводи.
На първо място, той посочва развитата ни зависимост към технологиите. Това не е нещо неочаквано, но когато всъщност се сблъскаш с липсата на телефон или Интернет разбираш колко е ценно това устройство.
Хората го приемаме за даденост и го използваме всекидневно, но ако нещо в цялата тази схема рухне бихме ли могли да се справим с живота?
Щяхме ли дори да познаем системата на ръчния часовник, щяхме ли да се справим с полу-разваления звънец на входа на наш приятел? Ако ние си имаме някаква представа, защото все пак някога сме живели по този начин, децата ни биха ли се справили?
Но второ място липсата на технологии развива мисленето. Модерните машини ни предоставят каквото искаме наготово – било то информация, снимки, музика и т.н. когато нямаме шанса да разберем кой е спечелил музикалните награди през 2006 г.
След като сме се хванали на бас с наш приятел, най-вероятно е да прекараме известно време в опити да си спомним, а ако случайно не успеем да се разровим из стари вестници и какво ли още не.
Това е едно огромно усложняване на работата за толкова малко нещо и губене на супер много ценно, може би, време, но също така и повод да поразмърдаме сивото си вещество.
И не само що се отнася до памет. Няма калкулатори – трябва да смятаме наум. Няма с какво да проверим правописа си – трябва да научим граматичните правила в българския език.
Няма как да разберем какво означава онази дума на английски – след половинчасово търсене в речника, шансът после да я забравим е доказано доста по-малък.
На трето място – по-малко главоболие. Много се е говорило за опасното облъчване, с което се свързват модерните технологии.
Научно доказано е, че те излъчват какви ли не страшни сигнали, които често могат да се окажат причинител на рак или предпоставка за развитие на тумори.
Това е много често срещано, за жалост, заболяване при хора, чиято работа е свързана с различни дигитални машини или просто прекарващи невероятно много време на мобилния телефон.
А всеки знае ефектите от дългото стоене пред екрана или безкрайното говорене, допрели горещата машина до ухото си.
Сякаш мозъка ви ще се изпържи после, а очите се нуждаят от специална „очна тренировка“, включваща свиване, отпускане, отпочиване, за да могат да функционират нормално и без болка.
И докато в предишните примери липсата на технологии може да се яви донякъде полезна за здравето ни, то в следващия това съвсем не е така.
Хиляди болести днес се лекуват чрез технологии. Хората по света щяха масово да измират, ако не можеха да си позволят високотехнологична медицинска помощ .
Нямаше да има хладилници – храната щеше да се разваля, а в същото време, нямаше и да има такъв широк избор от храни – все пак половината, което е изнесено на пазара представлява чиста и проста химия. Нямаше да можем да си сготвим без огън, нямаше да можем даже и да се стоплим.
Животът ни е толкова зависим от технологиите, че макар и по-здравословен, без тях, той би се оказал ад. Ад, в който не бихме оцелели, и да искаме. Така здравословното се превръща в гибелно, а нездравословното продължава да поддържа живота ни.
