Нощта е време на мистерията, на тайните, на скритите неща. Все пак това са едни от многото символи на тъмнината. А нощта е именно тъмнина. В тъмнината ние не виждаме, в тъмнината хората сме беззащитни.
Тя има магическата способност да отрази нашето скрито Аз, да извади на показ точно страните от същността ни, които така успешно успяваме да прикрием сред останалите хора по светло.
Именно защото силата на тъмнината се състои в тайните. И по-точно в разкритието им – ако не пред другите, то пред самите нас.
Защото хората не се познаваме така добре както си мислим?
Хората, които имат склонност да стоят до късно или просто да будуват до изгрева, често се намират, затрупани в дълбоки размисли в 3 часа през нощта относно живота. Или относно самите тях.
Какво е трябвало да кажат в еди-кой си момент, какво ще е добре да направят следващия път, когато това се случи, как са изглеждали когато онова е станало. Въпросите сякаш хвърчат през главата им и не им дават мира.
Учените са провели изследване, което потвърдило, че нощта наистина ни прави по-емоционални. Според тях причината се крие във факта, че през нощта оставаме сами. Наистина, наистина сами.
Имаме време да се погледнем от различни ъгли, да погледнем постъпките си, дори да се консултираме с приятел, ако искаме. Е, стига да е нощна птица като нас, разбира се.
Увлечени в ежедневието, хората нямаме възможността да покажем истинската си същност, да се опознаем, дори да разберем какво искаме и какво търсим от живота.
Губим се в динамичността на времето, в което живеем. Развиваме все по-голяма и по-голяма склонност да подтискаме чувствата си.
Така сме научени все пак – в ежедневието няма време за чувства, никой няма да търпи лигавщини и глупости. Вършиш си работата и това е.
Това отношение, така характерно за съвремието ни, ни кара да оставим чувствата на заден план през деня и да се съсредоточим над работата си, контактите с другите около нас и задълженията си.
Затова и нощта влияе толкова силно на емоциите ни. Изведнъж обстановката ясно се сменя – атмосферата от шумна, наситена с хора, забавления преминава съвсем за кратко в уютна вечер до камината.
Оставаме сами. Сами с мислите си. И имаме два избора – да ги игнорираме, както правим винаги ежедневно или да ги изучим.
Нощта има уникалното свойство да те накара да се почувстваш щастлив, свободен, напредващ и развиващ се в откритието на същността си. Да усетиш мислите си и това, което истински желаеш. Усещането, че си сам ти предоставя тази възможност.
През нощта не бързаме за никъде. През нощта никой не ни чака. През нощта можем да се посветим изцяло и цялостно на едно единствено нещо, без да се чувстваме притиснати от времето или от другите.
Да дадем цялото си внимание на това, с което ще се занимаваме – било то медитация или просто четене, например.
Значението на нощта обаче далеч не свършва дотам. Макар и разглеждана като зона на спокойствие принципно, тя всъщност представлява много повече. Понякога цялата тази релаксираност и усамотеност идва в повече на човека. Тогава го завладяват други чувства – чувствата на самотата.
Хората не сме свикнали да бъдем сами. Не сме свикнали да се наслаждаваме на времето си сами. Нощта е времето, когато можем да бъдем сами.
Времето, в което можем да си позволим да чувстваме всичко, именно защото сме сами и да си направим изводите за себе си. Да установим какво желаем и за какво бленуваме.
Да помислим как да го осъществим и да започваме. Все пак колкото по-рано тръгнем по правилния път, токова по-рано ще успеем да постигнем мечтата си.
Но не можем да се отдадем на дълбоки размишления, задушени от присъствието на другите през деня. Ще ни се наложи да изчакаме нощта. Когато самотата ни предпостави към чувствителността и имаме възможност да усетим какво истински чувстваме. И след това, да пристъпим към действие.
