В продължение на хиляди години човешкия живот е бил със съвсем кратка продължителност в сравнение с тази, която се отчита към настоящия момент. Ситуацията започнала да се изменя едва през 19-ти век.
Като се започне от 1840 година очакваната продължителност на живота нараствала с по 3 месеца ежегодно. Средно животът на жените в Швеция през този период продължавал 45 години, а днес 83 години.
Ако тази тенденция се запази, то границата от 100 години средна продължителност на живота, според американски учени, ще бъде достигната до края на настоящия век.
Говорейки за възможните последствия от направеното откритие в тази област, анализаторите разглеждат 2 възможни сценария – оптимистичен и песимистичен.
Според песимистичния процентното съотношение на пенсионерите в обществото, което нараства и сега, ще започне да се увеличава още по-значително, което ще означава изменение на социалната структура.
В едно такова бъдещо общество интересите на населението в напреднала възраст ще започнат да надделяват, а количеството на финансовите средства, насочвани към пенсионните фондове и към системата на здравеопазването постоянно ще нарастват.
Според оптимистичния сценарий ще се увеличава не само продължителността ще се увеличи не само продължителността на живота, но и периодът, в който човек е работоспособен – именно поради повечето изследвания си поставят за цел не просто удължаване на живота, а увеличаване на продължителността на периода от житейския път на човека, през който той е в добро здравословно състояние.
Въпреки че институтът за изследване на стареенето Бак /Калифорния, САЩ/ е създаден тогава, когато изследванията на проблемите със застаряването още не са се възприемали напълно сериозно, сега той може да се смята за един от водещите центрове в тази област.
Днес там се изучават около 100 молекули, за които се предполага, че притежават свойството да увеличават продължителността на живота. За провеждането на научните експерименти се използват живи организми с много кратък живот като например дрождите.
При това 1/3 от техните гени са еднакви с тези на човека. Премахването на няколко гени убива дрождите, а отстраняването на други способства за удължаването на техния живот.
Учените от института Бак все още не са съвсем наясно защо това се случва, но предполагат, че е възможно тази информация да даде възможност да се увеличи и продължителността на живота при човека.
В института Бак се използват миниатюрни електрокардиографи и КТ-скенери за изследване на вътрешните органи на лабораторни мишки – това е важно, за да се установи не само колко дълго ще живеят, но и какво е и тяхното здравословно състояние.
Други организми, които се използват за провеждането на експериментите са кръглите червеи Caenorhabditiselegans.
От 1999 г. научните сътрудници на институти успели да увеличават продължителността на техния живот с 5 пъти. „Преди 20 години удължаването на живота на червеите било трудна задача. Днес с това може да се справи всеки млад кандидат-докторант “ – посочва Саймън Мел генетик в института Бак.
Днес лабораторните резултати показват взаимовръзка между хранителния режим с ограничен калориен прием и продължителността на живота на мишките. Това всъщност е най-важното откритие в областта на изследванията за стареенето до днес. Ограничаването на количествата храна мишките довело техните клетки до състояние, наподобяващо на това при зимен сън. Засега не е известно работи ли този метод при хората.
