Към настоящия момент кардиотокографията е водещ метод за оценка на функционалното състояние на плода. Различава се непряка – външна, и пряка – вътрешна, кардиотокография.
По време на бременността се използва само непрекият метод. Класическият метод на изследване представлява 2 криви, съвместяващи се по време.
Една от тях изобразява честотата на сърдечните съкращения на плода, а другата маточната активност. Кривата на маточната активност, освен съкращаването на матката фиксира също двигателната активност на плода.
Информацията за сърдечната дейност на плода се получава с помощта на специален ултразвуков датчик, чиято дейност се основава на ефекта на Доплер.
При раждане се използва методът на пряка кардиотокография. В основата на изследването стои регистрирането на ЕКГ на плода.
Чрез този метод след изтичане на околоплодните води и разкриване на маточната шийка с 3 см и повече на главата на плода се поставя спирален ЕКГ-електрод, друг електрод се прикрепя към бедрото на жената.
Следва да се отбележи, че този метод позволява да се получи по-качествена крива на честотата на сърдечните съкращения.
Съвременните кардиомонитори са снабдени също с тензометричен датчик.
С помощта на такъв датчик освен съкратителната дейност на матката се регистрира и двигателната активност на плода.
При изследване ултразвуковият датчик се поставя на предната коремна стена на жената на мястото, където се чува най-добре сърдечният ритъм на детето и се закрепва с помощта на специален ремък.
Датчикът е поставен правилно, когато звуковите, светлинните и графичните индикатори, налични в прибора показват стабилна сърдечна дейност на плода. Външният тензометричен датчик се установява на предната коремна стена на жената и се закрепва с ремък.
Съществуват също и антенатални кардиомонитори, където с помощта на един ултразвуков датчик едновременно се регистрират 2 криви – честотата на сърдечните съкращения на плода и неговата двигателна активност.
Целесъобразността на създаването на такива прибори и обусловена от това, че при използването на ултразвуков датчик се регистрират значително повече движения на плода, отколкото при използването на тензометричен.
Регистрацията на кардиотокографията се провежда при легнало положение на жената, настрани или в седнало положение.
Надеждна информация за състоянието на плода при използването на този метод може да бъде получена само в 3-тия триместър на бременността – от 32-33-та седмица.
Това е обусловено от факта, че към този период на бременността достига своята зрялост миокардния рефлекс и всички други видове жизнена дейност на плода, оказващи значително влияние върху характера на сърдечната му дейност.
Наред с това именно през този период се установява цикъл на сън и покой на плода.
Средната продължителност на активното състояние на плода е около 50-60 минути, на спокойно – 15-40 минути.
Водещ при оценка на състоянието на плода при използване на кардиотокография е активния период, доколкото измененията на сърдечната дейност в периода на покой са аналогични на тези, които се наблюдават при нарушения на състоянието на плода.
И с оглед отчитане на съноподобните състояния на плода с цел избягване на грешки продължителността на записите не трябва да бъде повече от 60 минути.
При разшифроване на кардиотокограмата се анализира амплитудата на мигновените осцилации, на бавните аксцелерации, определя се големината на базалната честота на сърдечните съкращения, отчита се големината на децелерацията.
Разшифроването на кардиотокограмата обикновено се назначава с изследването на основната честота на сърдечните съкращения.
