Нима това е възможно?

Възможно ли е да има прекалено много добри последствия?

Да. Особено, ако става въпрос за задача, която ви отвращава – колкото по-голяма награда ви обещават, толкова по-трудна става за изпълнение.

Защо така се случва и какво да правим?

Може ли да има твърде много мотивация?

На пръв поглед, колкото по-силно мотивиран изглежда човека, толкова по-добри резултати постига.

В интернет се натъкваме на тренинги, които ни учат по-силно и по-бързо да се мотивираме.

Рафтовете на книжарниците са пълни с популярна литература на тази тема.

Но защо неизползваната карта за фитнес изглежда, сякаш ни упреква, макар и проектът „фигура на мечтите“ да е бил разписан по дни.

А вдъхновяващи картинки са разлепени из стените на дома.

В работата хората не си изпълняват плана, въпреки огромните бонуси.

Детето така и не се научава да си подрежда стаята, макар и да сте му обещали нещо, ако започне да го прави.

Всъщност зависимостта „мотивация-резултат“ не е толкова проста.

Още през 20-ти век американските психолози Р. Йекс и Д. Донсън по експериментален път извеждат законът за оптимална мотивация.

Първоначалното нейното повишение помага за подобряване на резултата, мотивацията стига до оптимум. Това е нивото, при което постигаме най-добри резултати.

Но след оптимума резултатът започва да се понижава с нарастването на мотивацията.

Това е свързано с факта, че напрежението, предизвикано от мотивацията, се превръща в движеща сила на нашата дейност.

Но твърде силно напрежение забавя тази дейност.

Навярно много хора усещат това действие върху себе си.

Една от най-нагледните сфери е обучението

Когато преподавателят каже на изпита: „Ако отговориш на следващия въпрос, получаваш 6“.

Но внезапно забравяме всичко, което сме учили няколко нощи подред и онова през семестъра.

Някои си спомнят, че в училище най-малко им е вървял предметът, който е бил най-важен за родителите.

Строгите диети, по време на които ни се яде сякаш повече шоколад – също е пример за твърде висока мотивация.

Оптимумът мотивация не е нещо универсално.

При всеки човек, при всяка нова задача е индивидуално.

Но има и нещо общо – за простите задачи е необходима висока мотивация, а за сложните ниска.

Например, ако обещаете на детето куче/велосипед/таблет за 6 по математика, която ненавижда и трудно разбира, шансовете, дори за 5 намаляват.

Но ако същото обещание се отнася за английски, за който предмет само малко не му стига за 6, тогава шансовете за най-високата възможна оценка се увеличават значително.

С математика ще помогне разговор от типа на: „Радвам се на твоите високи оценки по математика, но дори и да не успееш да се представиш отлично, няма да се разстроя много“.

За да не се превръща информацията от статията в теоретичен товар, помага следното упражнение.

Помислете и запишете, в какви проекти на живота ви, бихте искали да постигнете най-високи резултати.

Към всеки проект напишете отговори на вашите въпроси?

1. Този проект труден ли е за вас?

2. Ако проектът е лесен, достатъчно ли сте мотивирани за него?

3. Ако ли не – какво може да ви мотивира по-силно?

Намаляване на сроковете на проекта, междинният контрол, допълнителните бонуси според резултатите?

4. Ако проектът ви изглежда труден, не е ли твърде висока мотивацията ви?

Можете ли да я намалите до оптимум?

Например, да си дадете повече време, отдръпвайки се от стратегията „всичко или нищо“.