Безсимптомните носители на новия коронавирус способстват за колективната имунизация на населението. Това са основно млади хора, деца, и всъщност правят това, което и ваксината – изгражда се колективен имунитет.
Когато достигне 70% ще спре разпространението на заболяването и ръстът на заболеваемостта. Този процес е добре известен сред вирусните инфекции.
Какво означава колективна имунизация
СЗО определя имунизацията като процес, с помощта на който човек придобива имунитет или става нечувствителен към инфекциозни заболявания.
Обикновено се прави с помощта на ваксини. Те стимулират собствената имунна система на организма да изгради антитела с памет, които да ни осигурят защита от определена инфекция или болест.
Ежегодно благодарение на имунизации се предотвратяват от 2 до 3 милиона случаи на летален изход.
Колкото повече са ваксинираните, тоест нечувствителни към вируса лица, толкова по-малко се разпространява болестта.
Ваксината позволява да се избегне заболяването не само от тези, които са ваксинирани, но и от по-уязвимите, за които е противопоказно поставянето на ваксини.
Това се случва, защото ваксинацията прекъсва веригата на предаване на инфекциите, като не допуска да стигнат до големи групи хора.
При липса на ваксина имунизацията става след преболедуване, като се придобива имунитет към инфекцията.
Така колективната имунизация представлява процес на придобиване на имунитет към инфекциозната болест вътре в популацията.
Защо е опасна имунизацията чрез безсимптомни носители
Съществен недостатък на имунизацията чрез безсимптомни носители е, поради неконтролируемия процес. Това означава, че тези, които са оздравели, могат да заразяват хора от рисковите групи, тоест възрастни с хронични заболявания.
За уязвими хора заразяването може да доведе до сериозни усложнения и дори до летален изход.
Избягването на този трагичен изход на този тип колективна имунизация се постига чрез мерките за социално дистанциране и носенето на маски на закрити обществени места.
Необходимо е също така да се спазват и достатъчно добра хигиена, макар и до преди няколко месеца това да изглеждаше като обсесивно-компулсивно разстройство.
Водят се спорове колко са точно болните у нас реално и каква част от тях се хващат при тестове – двама от 7 или 1 от 10, разликите съвсем не са малки.
