Учени успяха да получат потомство от мишки с напечатани яйчници.
Напечатани на 3Д принтер яйчници бяха присадени на женски мишки и впоследствие те се сдобиха със здраво потомство.
Бъдещите планове са експерименти със свине, а след това и с хора.
Една от задачите на изследователите е да помогнат на недостигналите пубертет раково болни деца, чиито яйчници не могат да функционират пълноценно.
Безплодни мишки получиха възможност да се сдобият с потомство, благодарение на напечатани на 3Д принтер яйчници.
Това изследване показва, че биопротезите на яйчниците могат да функционират много дълго време.
Използването на постиженията на биотехнологиите вместо трансплантации от трупове е Светия Граал за регенеративната медицина.
Екипът учени използва хидрогел от желатин като мастило за принтера.
Обикновено за тази цел се използват хидрогелове, те по-рядко се отхвърлят от организма.
Получените органи пък имат пореста структура, което им позволява да взаимодействат с кръвта и с тъканите на рецепиента.
Хидрогеловете представляват смес от 99% вода и малко количество полимер.
Те са доста меки, но авторите на изследването са намерили начин да ги направят гъвкави и достатъчно твърди.
Повечето хидрогелове се състоят основно от вода и често се разпадат, разказва един от членовете на научни екип, който е направил разработката.
Но те избират тази температура на желатина, при която запазва структурата си и може да образува няколко слоя.
Още никой не е печатал органи от желатин с така ясно определена и поддържаща се сама структура.
От специфичния рисунък на порите зависело дали органа ще остане цял или ще се разпадне.
Всяко отвърстие трябва да се намира в различни слоеве, за да удържа десетки фоликули и да позволи на яйцеклетките успешно да съзряват в тях.
Големите и малките отвърстия трябвало да се разположат така, че създадената среда да осигурява взаимодействие между фоликулите.
Освен това порите трябвало да осигурят кръвообращението в изкуствените яйчници.
Учените присадили на органи на мишките, яйчниците на които предварително били премахнати хирургично.
От 7 мишки, на които били поставени импланти, 3 успешно създали потомство.
Всички мишлета се появили на бял свят здрави и силни.
Освен това женските запазили способността си за кърмене – следователно, дори след премахване на истинските яйчници, хормоните продължавали да си вършат работата.
Все още е рано да се говори за използването на тази технология при хората, необходими са по-нататъшни изследвания.
Сега екипът планира да създаде по-големи образци на изкуствени яйчници и да ги тества на свине с безплодие.
Ако и другите експерименти преминат успешно, ще е възможно да се започне и работа с хора.
Учените планират да започнат със структури, които отговарят за производство на хормони.
И едва след това да преминат към работа над напълно функциониращи изкуствени органи.
Особено актуално ще бъде това за раково болни деца, които още не са достигнали пубертета и имат нужда от такива изкуствени яйчници, които да растат заедно с тях.
Яйчниците на някои раково болни не функционират нормално.
Налагало се назначаване на хормонална заместителна терапия, която да предизвика пубертет.
Целта на учените е да възпроизведат как точно функционира яйчника.
3Д печатът може да има огромно значение в бъдеще.
Когато бъде получен точен образец на органа, лесно ще може да се мащабира и възпроизвежда.
