Безумието в малки дози е полезно. Най-важното е да се насочи в правилната посока.
Безумните гени
Исак Нютон е бил умопобъркан, според критериите на хората, живели по неговото време.
Работил с дни и нощи без сън и почивка, а след това изпадал в дълбока депресия, страдал от халюцинации и разговарял с въображаеми събеседници.
Никола Тесла не бил по-добре. Освен халюцинации, се страхувал страшно много от мръсотия и червеи.
Маниакално изчислявал всичко, което го заобикаля, например, изчислявал обема на храната във всяка чиния, която му попаднела.
Сред хората на изкуството и на гениите психическите отклонения се срещат доста по-често, отколкото при обикновените хора.
Писателите са с много силна предразположеност към депресии, учените много често се оказват шизофреници, а художниците много често се сблъскват с биполярно разстройство.
При отделни личности психическите разстройства стимулират творческата и изследователската активност.
Но за повечето хора психическите заболявания се съпровождат с хронични телесни недъзи, кариерни ограничения и по-кратка продължителност на живота.
Разликата между побърканите и нормалните хора не е толкова голяма
До голяма степен понятие за нормалност зависи от културата и епохата, в която живеем.
Преди няколко века депресията се е наричала меланхолия.
Смятало се, че се предизвиква от нарушение на баланса на флуидите, които били отговорни за хумора и доброто настроение.
Една от причините, поради които психичните разстройства трудно се поддават на диагностика е, че много от техните признаци са крайни проявления на нормални черти на характера.
Такива има всеки от нас.
Всички ние от време на време изпадаме в крайности и правим странни неща.
За някои например, е страшно важна последователността, в която стоят чиниите в кухненския шкаф.
Това не е обсесивно-компулсивно разстройство, а само остра необходимост от ред, която дава усещане за спокойствие и безопасност.
Или например, понякога чуваме нещо, макар и стаята няма никого, това все още не са халюцинации.
Разликата е в това, че повечето от нас са в състояние да забележат, че мозъкът се опитва да си поиграе с нас, и бързо се връщаме към реалността.
Тези, които страдат от различни видове шизофрения, невинаги успяват да различат реалната действителност от плодовете на въображението.
Всички ние сме малко побъркани.
Съществува определен спектър поведение и тези, при които диагностицират психически заболявания, често просто се намират в крайните точки на този спектър.
Психическата норма може да се сравни с височината.
Ръстът на повечето от нас незначително се колебае спрямо някаква средна стойност, но има и такива, които се намират на определени крайни точки – лилипути и великани.
Те виждат светът по друг начин, сравнено с хората със среден ръст.
Също и тези, чиято психика се намира на крайните стойности на нормата, възприемат света по друг начин.
Същите тези крайности способстват за пробуждане на креативността и гениалността.
Въпросът не е да се отървем от тях, а да се научим да ги управляваме.
Защо природата има нужда от безумци?
Ако си представите, че тези крайности влекат след себе си по-големи рискове, отколкото полза, може да предположите, че това са психични заболявания.
Това е опит на природата да поеме риск, за да постигне нещо много по-голямо.
Парадокс е, че същите причини, поради които генофондът отдавна би трябвало да се е отървал от психическите заболявания, спомагат за неговото съхранение.
