От Института за Икономически изследвания на БАН, които правят екстраполациите за развитието на епидемията у нас и за нарастване на броя на заболелите, актуализираха настоящите си прогнози за пика на коронавирусната инфекция у нас.
В следствие на извършения анализ се измества апогеят на заболеваемостта с месец и повече напред.
Защо пикът на коронавируса няма да е след Великден
До вчера буквално навсякъде се говореше за пик след Великден или след по-малко от 2 седмици. Столичният кмет Йорданка Фандъкова, дори обеща разхлабване на мерките и пускане на хората по парковете и на Витоша след празника.
Днес обаче се появиха нови прогнози за развитие на българската икономика и на епидемията у нас.
Може би най-лекият вариант, който категорично се разминава с настоящия и е с едва 20% вероятност да се реализира, е най-много болни да бъдат регистрирани в средата или към края на май, което би означавало поне до 13 юни извънредно положение и противоепидемични мерки.
Най-вероятен сценарий, според Института за икономически изследвания, с над 60% възможност за реализация, вече се сочи епидемията да достигне пик към края на юни, което предполага, че извънредното положение да бъде удължено с още 2 месеца до средата на юли и да стане общо 4 месеца.
Разбира се, това само предположения и в началото на месец май може да бъде взето решение да не бъде удължаван срокът на извънредното положение. В допълнение ще се следи епидемиологичната обстановка в Европа и ще се преценява дали е необходимо продължаване.
10% безработица - най-вероятният сценарий според икономисти
Така през втората половина на годината икономиката ще започне да се нормализира, но безработицата ще нарасне до 10%.
Инфлацията ще се ускори до над 4% на годишна база, а това най-вероятно ще дойде от покачването на цените на стоките от първа необходимост.
Този процес ще върви едновременно със свиване на икономиката, което ще достигне до над 4% от БВП. Типичен пример за стагфлация – спад на предлагането и на търсенето и обезценяващи се пари.
Разхлабване на мерките и след това връщането им
Най-негативният сценарий, за реализацията на който от БАН дават вероятност около 20%, е заболеваемостта да продължи да нараства да края на юли и едва в средата на август да започне разхлабване на мерките.
По-вероятно е да има частична отмяна на мерките и след ново затягане през есента. Ако това се случи хората вече ще са привикнали с вируса и това ще е новото нормално.
При екстраполациите се предвижда справянето с последствията от пандемията да отнеме от 6 до 12 месеца.
Допълнителен фактор, който да може да способства за по-бързо възобновяване на икономическата активност е да започне продажбата на ефективна ваксина, но очакванията са това да се случи е не по-рано от 1 година.
И при най-негативен сценарий с проточваща се епидемия у нас до средата на август, държавният дълг няма да надхвърли 30%, но безработицата ще достигне до 12%.
Повече средства ще се пренасочат към социалното подпомагане и здравеопазването, макар и този месец НЗОК да оряза парите на болниците с 15%, а от друга страна от еврофондовете бяха отпуснати 40 млн. лева за заплати за медицинския персонал работещ на първа линия.
Призовават държавата да спре да иска осигуровки от бизнеса
От Института за икономически изследвания призовават държавата да не се свени толкова с мярката 60/40 и да освободи фирмите от изплащането на останалите 40%.
Голямо е влиянието на счетоводителите в правителството – здравният министър, финансовият и председателката на комисията по бюджет и финанси, само тези специалисти биха могли да измислят толкова сложна мярка.
Колко по-лесно би било, ако просто се изплащаха като обезщетение от НОИ 60% от заплатата на работниците, но без да ги съкращават.
На практика сега се сме в следната ситуация – здравният министър забранява на редица обекти и сектори, като например туризма, да работят, те не извършват никаква дейност, а държавата държи да си получи осигуровките.
Здравният министър е оставил тези хора без работа и съответно държавата трябваше да ги компенсира.
Сегашният вариант с отпускане на помощ на фирмите не е добър, тъй като мярката е сложна за администриране, а ако бяха се разбрали за обезщетение от НОИ, то средствата отдавна щяха да са използвани.
В моделите, които учените от Института за икономически изследвания изготвят на база екстраполации, не се залагат случайни фактори.
Вероятността е малка, но вирусът може просто да изчезне, както се случи и през 2002-03 и никой повече да не се заразява. Високите температури и слънчевото греене също са фактори, които могат да спрат разпространението на пандемията от коронавирус.
