Пролетта – това е не само събуждане на природата, поява на първите цветя, разлистване на дървета, топенето на снега в планините. Може би сте забелязали, че през пролетта децата започват да растат по-бързо, а техните майки да изглеждат по-стройно?

До това и за много други неща от значение са хормоните.

Как се променя хормоналния фон и как през това време на годината следва по-внимателно да се отнасяме към своето здраве.

Пролетта за много хора е любимият сезон. Именно през този период човек започва да възприема света малко по-различно от обикновено, по-често се влюбва.

Изразът пролетно настроение не е просто красива метафора, а напълно реално явление с ясна научна обосновка. Едновременно с това пролетта се смята сезон за депресии и обостряния на разнообразни заболявания.

Какво стои в основата на това загадъчно явление

За никого не е тайна, че поведението на човек, неговите емоции, настроение и дори здравословно състояние са тясно свързани с хормоналния фон. Възможно е да се променя по различни причини, сред които възраст, стрес, бременност.

Сезонността също влиза в този списък, макар нейното влияние, разбира се, не е толкова значително, както при гореизброените фактори.

Какво кара през пролетта хипоталамусът и други жлези с вътрешна секреция внезапно да започнат да работят по-различно от обикновено. Решаваща роля в този феномен принадлежи на слънчевата светлина.

На настроението и бодростта на човек влияят основно хормоните мелатонин, серотонин и кортизол.

Мелатонин – образува се единствено през тъмната част на денонощието и отговаря за бързото заспиване и качествения сън, нормализира неговите ритми.

Серотонин дарява на човек бодрост и добро настроение.

Кортизол – оказва сложно влияние върху организма – регулира енергийния обмен, имунната система, мисленето и емоционалния фон.

През пролетно-летния сезон  с тези хормони се осъществяват следните метаморфози:

  • Продължителността на деня се увеличава, а през това време мелатонин не се образува.
  • Слънчевата светлина потиска секрецията на ензими, които метаболизират серотонина, затова става повече.
  • Съзерцанието на дневна светлина, пряко, а не чрез стъкло или очила, през първата половина на деня и дълбокият нощен сън за изключително важни са поддържане на циркадния ритъм на кортизола.

Така през пролетта мозъкът се превръща в своеобразна фабрика за радост, в която няма място за сънливост, вялост и тъга.

Серотонинът далеч не е единственият в тази фабрика.

Още един не по-малко важен хормон, отговорен за състоянието на радост и морално удовлетворение. Това е един от важните невромедиатори, настройващи хормоните на хипофизата. Изменението на неговата секреция, свързано с увеличаване на продължителността на деня, води до известно, макар и незначително, повишаване на секрецията в кръвта на други хормони.

Сред тях:

  • Мъжки и женски полови хормони – естрогени и андрогени. Те не само отговарят за развитието на вторични полови признаци, но и регулират влечението към противоположния пол. Съвсем не е изненадващо, че пролетта се смята за време за любов.
  • Самототропин – при възрастните отговаря за поддържане на оптимална телесна маса. Много жени очакват пролетта, защото през този период теглото се понижава и за тази цел, дори не се изисква полагане на усилия. При децата този хормон стимулира интензивния растеж на тялото.

При измерване на ръста на детето може да се забележи, че през пролетта и лятото е максимална.

Следва да се има предвид, че макар и подобни изменения да се случват, то те не оказват сериозно влияние на физиологията на човека и за здрав са напълно безопасни и естествени.

Тревожни сигнали

За човек, здрав физически и психически, пролетта не може да стане причина за каквито и да е заболявания. По друг начин стоят нещата при наличие на определени отклонения от нормата.

За кого през този период може да е необходима лекарска помощ?

  • Хора, страдащи от хронични заболявания – язва, гастрит, проблеми със сърцето, захарен диабет. Много хронични състояния считат пролетта за най-благоприятното време, за да се обострят, реагирайки на промяната на хормоналния фон.

Важно е пациентът да се въоръжи с търпение и да знае какви лекарства е необходимо да пие в този случай.

  • Хора, страдащи от шизофрения, психози, маниакално-депресивни разстройства – проблемът е, че при шизофрения допаминът става враг. Образувайки се в по-големи количества през пролетта, може да подейства на мезолимбичната система на главния мозък, провокирайки обостряне на симптомите.

В период на обостряне на такива пациенти се изписват специални препарати, които блокират чувствителните към допамин рецептори в централната нервна система.

  • Хора с други нервно-психически заболявания – тяхната нервна система не е толкова стабилна и е доста по-чувствителна на ендокринна стимулация в сравнение със здрав човек.