Когато станем родители, неволно поемаме авторитарна роля. За да отгледаме и възпитаме деца, понякога се налага, макар и да ги обичаме, да ги наказваме.
Но как да го правим днес, когато правилата за възпитание, престанаха да бъдат догма? Можем ли реално да разчитаме на детска обич без подчинение? Ето няколко фрагмента от тази главоблъсканица.
Да бъдеш родител – да наказваш или да обичаш, това е въпросът
Всеки е наблюдавал подобни сцени в ежедневието си. На детска площадка татко за пореден път призовава сина си, който съсредоточено си пълни с пясък обувките да спре да го прави: Спри, казах ти, че ако продължиш, си тръгваме. Момченцето поглежда към баща си и спокойно казва, че така му харесва. И се връща към своето занимание.
В съседния пясъчник млада майка „наплясква” своята 3-годишна дъщеря за това, че е откраднала кофичката на друго дете. А пред двора на дома жена с всички сили „тресе” своя син ученик и му казва, че няма да излиза никъде, преди да си е написал домашните и да си е научил уроците.
Избирайки между думите на бащата, от които не следва нищо, и грубостта на майките кой метод за възпитание смятате за най-справедлив? Ако нямате дете, отговорът ще бъде очевиден. Но това няма да е нищо повече от виртуален отговор на човека, който не знае нищо отвътре и това е немислим занаят на родителя.
Затова ако всеки ден се сблъсквате с такъв род ситуации, тогава ви е добре известно, че около съотношението между любов и власт се гради целия живот с децата.
Постоянно балансираме между необходимостта от определяне на границите на позволеното, за да могат децата да изградят собствена личност, и съзнанието, че им е необходима достатъчно свобода, за да се разкрият.
В търсене на опора
Днес психолозите констатират – на консултация все по-често идват семейства, проблемите на които са свързани с липсата на точно определени граници за поведение, на първо място на малки деца и подрастващи.
Родителите задължително трябва да могат да казват ДА или НЕ с максимална увереност или определеност. Децата се объркват, ако родителите или други възрастни – баба, дядо, леля, чичо, заемат неопределена позиция.
Любов без дисциплина, правила и ограничения не дава свобода, потвърждава френският детски психоаналитик Катрин Долто. Детето, което не следва правилата, не може с никого да взаимодейства.
Прост пример – ако пуснете децата на полето, дадете им футболна топка, но не им обясните правилата, то игра няма да има.
Няма да стане игра в случаите, ако сред футболистите има ръгби играчи. За да играем са ни нужни правила, които приемат и спазват всичко без изключение.
Във всяка възраст детето се нуждае от възрастен, уверен в своя авторитет. Проблемът на много съвременни родители е, че не могат да дадат това усещане на децата си.
Критикуваме остарелите традиции на възпитание, обществото предявява към противоречиви изисквания, освен това имаме на разположение са множество идеи, как трябва да възпитават деца. Но няма надежден модел за тяхното приложение на практика.
Много от нас, дори при желание да се възползват от опита на миналите поколения, не могат да разчитат и на собствените си родители.
Традицията родители и пораснали деца със семейство да живеят заедно вече е в миналото.
Получава се така, че днес не само децата, но и родителите търсят авторитети. Традиционните представи как да се възпитават деца вече не могат да помогнат на младите родители.
Утвърждаваните с векове ориентири са изгубени, а индивидуалността и любовта продължават да бъдат приоритет, но това не е достатъчно, за да възпитаме правилно дете. В тези условия изпитваме силна нужда от истини, които са безусловни.
Как да възпитаваме тези, които обичаме
30-40-годишните, които сега са в ролята на млади родители, отхвърлят твърдата, основана на традициите родителска власт, която са изпитвали като деца. Като родители се разкъсват между юношеските идеали за безгранична свобода и реалната роля на възпитатели.
Ограничения са необходими на децата, тъй като ако няма такива, те се превръщат в истински малки тирани.
Всяко семейство трябва да измисли собствена стратегия – с леки телесни наказания, шамари и шляпване по дупето, или пък забрани – лишаване от сладко за няколко дни, забрана за гледане на телевизия или не им се купуват играчки, а на подрастващите маркови стоки – дрехи, телефони и т.н.
