Причината за хомосексуално поведение е често срещан предмет на разгорещени дискусии.
Силен интерес представлява причината за появата на хомосексуални наклонности, учените се опитват да определят дали се дължи на човешката природа или зависи от начина, по който е отгледано детето?
Изследователите от „Universidad Veracruzana“, Мексико, провеждат изследване, което доказва, че хомосексуалните предпочитания при мъжките плъхове могат да се предизвикат от окситоцин и психоактивно лекарство - квинпирол.
Квинпиролът влияе на мозъка като невротрансмитера допамин. По време на секс се засилва сексуалното предпочитание между мъжките и женските плъхове, а мозъкът освобождава огромни количества допамин.
Когато бозайниците са щастливи, променят предпочитанията си за половинка. Почти веднага след еякулация, мозъкът на мъжкия е наводнен с хормона окситоцин. Смята се, че той влияе на социалната им привързаност към половинката, като повишава доверието и предизвиква състояние на спокойствие.
Когато мъжките плъхове са повлияни от хормона окситоцин или квинпирол, а след това са оставени да съжителстват с други активни мъжки, те развиват предпочитание към мъжкия пол, дори след като ефектът от лекарствата отшуми.
Интересното е, че предпочитанията им не се ограничават само до тази социална ситуация. Когато дни по-късно могат да направят избор между мъжки и сексуално отзивчиви женски, третираните плъхове показват предпочитания не към женските, а към себеподобните.
Изследователите използват определени знаци, за да установят склонността на плъховете към даден пол. Те измерват времето, в което са подложени на третиране, прекарано с други мъжки и броят контактите с останалите плъхове. В допълнение към тестовете се изследват и знаците, които животните правят.
Изключително интересни са последиците от хормоните и лекарствата, които не се изчерпват с поведенческите реакции на животните, но променят и физиологията на мозъка. Отдавна се смята, че причината се дължи на хипоталамуса в мозъка или сексуално диморфичното ядро на медиалната преоптична област (SDN-POA), която е свързана със сексуалните предпочитания.
При всички видове бозайници изследванията досега доказват, че сексуално диморфичното ядро при мъжките (SDN) е от 5 до 7 пъти по-голямо от това при женските. Предполага се, че причината за това е свързана с количеството на тестостерон през първите дни след раждането. По време на експеримента, изследователите откриват, че при плъховете, третирани с окситоцин, се наблюдава свиване на диморфичното ядро.
Разбира се не всичко е толкова просто. Докато диморфичното ядро се свива, благодарение на окситоцина, това се случва, независимо от предпочитанията им за партньор. По този начин размерът на SDN не прогнозира предпочитания към същия пол.
Тези предположения са в разрез с други изследвания, едно от които предполага, че размерът на SDN може да бъде свързан със сексуалните предпочитания при мъжките овце и че хомосексуалното поведение може да бъде причинено от различия в анатомията на мозъка.
Изследванията дават интересни резултати, но не са достатъчни, за да определят причината за хомосексуално поведение. Ако два мъжки плъха се заключат на едно място и приемат окситоцин и квинпирол, няма да променят сексуалните си предпочитания, въпреки че проучването предполага точно такива резултати.
Не се изключва възможността очевидно хетеросексуални мъжки плъхове да променят наклонностите си към хомосексуални при необходимите условия.
