Болните от коронавирус често се нуждаят не само от медицинска, но и от психологическа помощ. Затова и в много болници заедно с лекарите работят и психолози.

Повечето от приетите с COVID-19 са много наплашени и от самия факт, че са болни, и разбира се, от неопределеността.

Коронавирусната инфекция е слабо проучена, затова дори и лекарите правят с повишено внимание прогнози по повод протичането на заболяването и възможните усложнения.

А когато човек не може да получи отговори на въпроси, които го вълнуват, това дава усещане за загуба на контрол над ситуацията и подсилва тревогата.

Разбира се, всичко това действа потискащо, а понякога се стига и до панически атаки.

Това е доста опасна ситуация, тъй като когато човек изпадне в паника, започва да диша по-учестено от обичайното, и твърде повърхностно, и увредените от коронавируса бели дробове още по-трудно се справят.

Възниква затворен кръг – колкото по-силно човек се бои, толкова по-затруднено диша, а заради това нараства паниката. Появяват се маниакални мисли за смърт или за невъзможност за възстановяване след болестта.

Психологическо състояние и успех от лечението

В COVID-19 отделенията на хората им се налага да се сблъскват със смъртта доста от близо – някои от съседите им по легло биват преместени в реанимация, други, за съжаление, умират.

Това провокира страх, отчаяние, и дори мисли за самоубийство. Заради потиснатото настроение заболелите се отказвали от храна, сваляли си кислородните маски, преустановявали приема на лекарства.

Как лекарите се справят с такива лекарства

Основно това е т.нар. мотивационно интервю за лекарите. Необходимо е да се разбере какво наистина е важно в живота на човек. Да се намери това, заради което е необходимо да живее. Понякога се налага използване на поведенчески методики – да се дава на човек това, което иска, дори и само храна, която желае, в замяна на изпълнение на лекарските препоръки. Обаждане на роднини, донасяне на нещо, което му е необходимо.

Как да си помогнем, когато сме в болница

Възможно ли е човек, приет в болница с коронавирус, сам да повлияе на своето психологическо състояние, или без помощта на специалист няма как да се мине. От човека зависи много.

Първото, което трябва да се направи, да се постараем да се фокусираме върху усещането за безопасност. Ако сме се озовали в болница, вече се намираме под лекарско наблюдение, а това означава, че няма да останем без помощ.

Втората стъпка – това е да спрем да четем всяка минута тревожни новини и да проучваме информация за смъртоносни усложнения на болестта. Необходимо е да се постараем да се разсеем – да четем книги, да гледаме филми, да слушаме музика.

Също ще може да помогне и внимателното изпълнение на лекарските препоръки. Това дава усещане за контрол над ситуацията и позволява да се изразходят емоционални ресурси за оздравяване, а не за изпадане в паника.

Още един начин за борба с тревогата, това е разговор с лекар. Ако имаме някакви въпроси, ако нещо в нашето състояние ни тревожи, не трябва да се срамуваме да задаваме въпроси на лекаря.

По-добре е предварително да си ги запишем, за да не забравим в нужния момент, че сме искали да попитаме нещо.

Не трябва да пренебрегваме и общуването с роднини и близки, и по-добре, ако това е видеоконферентна връзка, а не просто телефонно обаждане.

Приетите в COVID-19 отделения виждат много малко човешки лица, тъй като целият медицински персонал носи средства за индивидуална защита, чрез които е невъзможно да си види лицето на лекаря или на медицинската сестра.

Как близките да помогнат на болния да се успокои

По-добре е да говорим за хубавите неща – например, за познати, които вече са оздравели от болестта. Положителни примери – когато хора с тежки хронични заболявания успешно са се излекували от коронавируса, а ако нямате такива във вашето обкръжение, можете да си измислите за възрастен колега, който неотдавна е прекарал успешно коронавируса.

Поговорете с човека и за онези неща, които са били важни за него, преди да се разболее, и за плановете, които е имал преди хоспитализацията.

Помислете как да ги реализирате след изписване. Този прийом се използва и от психолози в тяхната работа. На човек трябва да бъде даден стимул за оздравяване и чувство, че това заболяване най-накрая ще приключи.

Какво е решението, ако човек в болница говори само колко е зле

Необходимо е да бъде убеден, че всичко, което се случва с него, е нормално за протичането на тази инфекция и е необходимо просто да почака, докато тежките симптоми отшумят.

Не трябва да подкрепяме тревогата на близък човек с много подробни разпити за неговото здраве.

Ако през една минута го питаме как диша, няма ли проблеми със сърцето, болният започва неволно да се концентрира върху усещанията на един или друг орган. Затова близките, преди да се обадят в болницата, трябва да се успокоят сами те.

Изглежда като на кино

Тревога по повод опасната инфекция изпитват не само болните, но и лекарите. Изпитват ли страх, когато за първи път излизат на първа линия?

По-скоро не, за тях това е необичайно. Празните коридори на болниците, лекари, които са в специални костюми, с покрити лица, наподобява на кадри от филма Чернобил. Но това бързо премина, тъй като работата е била много и тя съвсем не е била лесна, затова и време за концентрация върху усещанията просто не е имало.

Какво е най-трудно

Основните инструменти в човешките взаимоотношения – това са мимика и интонация на гласа. Когато сме със специални очила и медицинска маска, пълноценното използване на тези инструменти е невъзможно, затова е трудно да се установи контакт с болния.

Лекарите, които работят с психолози, разбират отлично това, и се стараят максимално да намалят психологическата дистанция с болния.

При обичайна ситуация лекарите често разговарят с пациентите като началници с подчинени. По време на пандемията обаче всички се стараят да общуват с болните като с равни партньори, а не с тяло, в което се наливат лекарства.

За да не изпитват страх болните лекарите си правят табелки на предпазните костюми с умалителните имена, това способства за намаляване на психологическото напрежение у пациента. Никой не би се боял от Ванче или от Марийка.

Какво помага на лекарите за намаляване на напрежението

Техният отговор е спането, сънят е най-доброто средство за възстановяване на силите.

Важно

Как да намалим стреса, когато сме в болница

1.Съсредоточаване върху добрите новини

Не пускайте да гледате новини или е желателно да не отваряте социалните мрежи или ако толкова не можете да устоите, прескачайте негативните новини. Например, ако не можете

2.Изпълнявайте лекарските предписания

Много е важно пациентът да има доверие на своя лекар, и да не се опитва да си внушава съмнения с четене на медицинска информация в интернет. По отношение на последното трябва да се има предвид, че всеки случай е индивидуален, а информацията се представя в интернет е по-обща, така както е по учебник.

Студентите по медицина още в 3-ти курс разбират, когато започнат реално да практикуват в болници, че всеки пациент реагира различно на приложеното му лечение. И ако при един води до оздравяване, при друг е възможно да се наблюдава обратният ефект.

3.Повече общуване с близките

Така няма да се чувствате толкова самотни, за болния човек е най-важно да усеща, че има кой да го подкрепи в трудни моменти и няма да го изостави.

4.Спомнете си за своите планове, които са били преди хоспитализацията

Спомнете си, дори за работата, колкото и понякога да ни отегчава, изпълнението на задължения ни поддържа в ритъм, и ни позволява да се откъснем от негативните мисли и твърде силното фиксиране върху собственото здраве.

5.Използвайте специални приложения за релакс

Пуснете си отпускаща музика, звуци на природата. Също има и приложения за успокоение и медитация, т.нар. практики за по-добро осъзнаване.