Не лекуват нищо и само изпразват джобовете ни.

Кои са лекарствата, които могат да се обявят за безполезни

1.Пробиотици

Това е група препарати, които съдържат живи бактерии. Производителите твърдят, че пробиотиците лекуват т.нар. дисбактериоза, при която се нарушава баланса на полезни и вредни чревни бактерии.

Пробиотиците трябва да възстановят баланса и да върнат мнозинството на полезните бактерии. Всъщност понятие „дисбактериоза” не съществува.

Някои изследвания твърдят, че пробиотиците помагат в борбата с диарията. Но повечето учени се съмняват в тяхната ефективност. Освен това много проучвания на тези препарати се финансират от производителите.

Източник на полезни чревни бактерии не са пробиотиците, а киселото мляко.

2.Ноотропи

Смята се, че тези препарати помагат за подобряване на когнитивните функции – памет и концентрация. Също се използват за профилактика на болест на Алцхаймер и други форми на старческо слабоумие.

Някои изследвания показват, че отделни ноотропни добавки влияят на мозъка и подобряват неговите функции. Но всички тези експерименти не са достоверни, тъй като са с много малко участници, и само косвено доказват ефективността на тези препарати.

Едно мащабно изследване показва, че повечето ноотропи не помагат на здрави хора. Сред тях има и много препарати, които изобщо не стигат до мозъка. Не преминават хемоенцефалната бариера – структура, която отделя капилярите от клетките на мозъка.

Въпреки това ноотропите наистина помагат при лечението на някои заболявания, сред които инсулт, болест на Алцхаймер и Паркинсон.

3.Хомеопатични средства

Хомеопатията бе призната за псевдонаука, но въпреки това българите продължаваме да ѝ се доверяваме.

Повечето изследвания показват, че хомеопатичните препарати не са по-ефективни от плацебото. Защитниците на псевдонауката представят свои данни, които уж потвърждават колко са прави, но при проверка се оказва, че експериментите са проведени с нарушения и резултатите от тях са недостоверни.

Отделни хомеопатични препарати са със странични ефекти. Например, тези, които съдържат тежки метали, спирт или отровни растения като беладона. Използването на такива средства е само загуба на пари.

4.Имуномодулатори

Наричат ги още имуностимуланти. Смята се, че спомагат за укрепване на имунитета и за профилактиката на инфекциозни заболявания.

Всъщност не е така. Имунната система е твърде сложна, нейните компоненти са десетки, а имуномодулаторите влияят само на някои от тях.

В някои случаи това наистина работи, например, при вирусни хепатити. Но при настинка имуномодулаторите са напълно безполезни. Белтъците-интерферони, които се съдържат в имуностимулаторите, не влияят на вирусите и на грипа.

Интерфероните, освен това може и да са опасни. Например, те повишават риска от сърдечно-съдови заболявания и нарушават функционирането на сърдечно-съдовата система.

5.Хепатопротектори

Смята се, че хепатопротекторите лекуват болести на черния дроб, предпазват го от токсични лекарства, помагат за възстановяването му след празници и стимулират отделянето на шлаките.

Не е доказано нито едно от тези твърдения, а понятието шлаки не съществува в науката.

В международната класификация на болестите изобщо няма такава група лекарства. Не се споменават хепатопротектори и в европейските ръководства за лечение на чернодробни болести.

Хепатопротекторите са хранителни добавки, и няма доказателства, че са наистина ефективни. А и да има, не са авторитетни, тъй като са проведени на животни.

Ако говорим за профилактика, то хепатопротекторите по никакъв начин не подобряват състоянието на здрав черен дроб. Тези хранителни добавки не са ефективни и против махмурлука.

6.Антивирусни препарати при вирусна инфекция

Производителите твърдят, че те помагат в борбата с простудните заболявания и с грипа. Но повечето от тези препарати не унищожават вируси.

Някои от антивирусните препарати – това са вече познати имуномодулатори или хомеопатични средства, чиято ефективност не е доказана.

7.Лекарства за сърце

Валидол – един от най-известните препарати у нас, но неговото действие също не може да бъде обосновано. Използва се при стенокардия, смята се, че разширява кръвоносните съдове на сърцето.

Няма обаче нито едно достоверно изследване, което да потвърждава неговата ефективност. Валидол няма нито в европейските, нито в американските препоръки на кардиолозите.