Последното антропологично изследване показва, че човешката еволюция никога не е надраснала фазата на пукането на пръсти, която започва още в древността при наведения вървеж.
Това правят и голяма част от нашите съвременници – най-вече музикантите. Много хора твърдят, че това води до артрит, но се оказва, че не е така.
Един лекар постави на място тези аматьорски изявления със статия, публикувана през 1998 г. във в. Arthritis&Rheumatism със заглавието „Води ли до артрит пукането на пръсти?“. Проучването на Доналд Унгер се появи отново в края на миналата година, когато той беше удостоен с годишната Нобелова награда за медицина.
В статията си автора разказва как „50 години пукал лявата си ръка два пъти на ден, без да докосва дясната“. Кокалчетата на лявата ръка са пукнати най-малко 36 000 пъти, докато тези на дясната са пукани рядко и спонтанно.
Унгер започнал сам това изследване, защото, както сам той казва, „през неговото детство множество хора (неговата майка, много лели, по-късно тъщата му и др.) му казвали, че пукането на пръсти ще му причини артрит“.
Така той тествал своята хипотеза половин век време, ,при което ясно отговарял на всеки съветващ го, че опасността от артрит още не е доказана.
В края на краищата след пет десетилетия анализът на Унгер доказал, че „няма артрит на нито една от двете ръце и няма очевидна разлика между тях“.
Той заключил, че „няма пряка връзка между пукането на пръсти и обстоятелствата, водещи до артрит на пръстите“.
Много хора се успокояват, като прещракват ставите си посредством издърпване на пръстите. Постепенно това прераства в навик, който не цели успокояване, а се прави просто защото човек не може без това.
При прещракването на ставите, известно като пукане на кокалчетата, се чува много неприятен звук, като от счупване, но всъщност това е свързано с освобождаване на газове.
За много хора пукането на кокалчетата се е превърнало в обичайно занимание, което правят по няколко пъти дневно, както другите пушат или ядат сладкиши.
Ставната капсула, която покрива ставата, съдържа специална течност, която се нарича синовиална. Тази течност служи като смазка и подхранване на ставата.
В тази течност се съдържат разтворими газове – сред тях са кислород, азот и въглероден двуокис. Когато натиснете ставата по определен начин, налягането в ставната капсула намалява и това предизвиква издаването на щракащия звук, който е следствие на освобождаването на разтворимите газове.
Почти няма човек, който да не се дразни от ужасяващия звук от пукането на кокалчетата, който напомня за трошене на кости. Хората, които са свикнали да пукат кокалчетата си, могат да го правят много пъти през деня.
Все пак, в по-сериозните случаи се стига до двеста изпуквания на кокалчета дневно. Макар принципно да е безвредно, ако се прави прекалено често това води до сериозни последствия, въпреки че повечето хора смятат, че по този начин не се увреждат ставите.
Ако пукате кокалчетата си години наред, това води до постепенното напукване на гладката повърхност на ставата и до загуба на влага, което пък води до болки в пръстите.
Когато този навик е свойствен на дете, с израстването то го изоставя, а възрастните, които причиняват неприятни усещания на околните, трябва да посетят психотерапевт, за да се избавят завинаги от този неприятен навик.
